Сергей Шелковый Вода, огонь Вода и огън

„ВОДА, ОГОНЬ”
Сергей Константинович Шелковый  (р. 1947 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВОДА И ОГЪН

Самолет над пороя се вдигна,
над водите турбини бучат.
Рине хаос с нащърбени бивни
за билините кръвен обрат.
Каин, Каин! А Авел къде е,
твой харесван от Бог малък брат?
Бродиш сам в храсталака кървеещ,
няма път да намериш назад.

Излетял, еърбъсът се носи,
сред потопа лети над Бургас;
умоляван от брата за посев,
към семейна межда бързам аз.
Към Украйна се връщам – родино,
сеч казашка, варяжка Рус ти!
Но в сюжета на страшни билини
нито ред с бъден лъч не блести.

Юни вихри към Варна притуря,
дълго тътне над Търново гръм.
Сред триумф на балканските бури
огнен дом срещам в братския друм –
този дом мой от райската повест,
блатен стан край рекичка Луган –
първоцвет, първородство и съвест,
ясна рана по пътя избран...

И летя аз натам като птица,
гдето зрее възмездие в риск,
с уморена и злобна зеница
пак се цели към мен снайперист;
зад ограда безкръвна вековна
казус с шифър набръчква лица...
Крепне пламък над суша греховна.
Агнеците на български овни
кротко искат вода от Отца.

               * Билини – устни народни епични и фолклорни поеми и умотворения, руски героичен епос.
               * Еърбъс А 320 – пътнически самолет за къси и средни разстояния.
               * Отново многопластово, сложно, езоповско, лутащо се между огорчения и надежди, изключително трудно за превод стихотворение на моя приятел Сергей...


Ударения
ВОДА И ОГЪН

Самоле́т над поро́я се вди́гна,
над води́те турби́ни буча́т.
Ри́не ха́ос с наштъ́рбени би́вни
за били́ните кръ́вен обра́т.
Ка́ин, Ка́ин! А А́вел къде́ е,
тво́й харе́сван от Бо́г ма́лък бра́т?
Бро́диш са́м в храстала́ка кърве́ешт,
ня́ма пъ́т да наме́риш наза́д.

Излетя́л, еърбъ́сът се но́си,
сред пото́па лети́ над Бурга́с;
умоля́ван от бра́та за по́сев,
към семе́йна межда́ бъ́рзам а́з.
Към Укра́йна се връ́щам – роди́но,
се́ч каза́шка, варя́жка Рус ти́!
Но в сюже́та на стра́шни били́ни
ни́то ре́д с бъ́ден лъ́ч не блести́.

Ю́ни ви́хри към Ва́рна приту́ря,
дъ́лго тъ́тне над Тъ́рново гръ́м.
Сред триу́мф на балка́нските бу́ри
о́гнен до́м сре́штам в бра́тския дру́м –
то́зи до́м мой от ра́йската по́вест,
бла́тен ста́н край реки́чка Луга́н –
първоцве́т, първоро́дство и съ́вест,
я́сна ра́на по пъ́тя избра́н...

И летя́ аз ната́м като пти́ца,
где́то зре́е възме́здие в ри́ск,
с уморе́на и зло́бна зени́ца
па́к се це́ли към ме́н снайпери́ст;
зад огра́да безкръ́вна веко́вна
ка́зус с ши́фър набръ́чква лица́...
Кре́пне пла́мък над су́ша грехо́вна.
Агнеци́те на бъ́лгарски о́вни
кро́тко и́скат вода́ от Отца́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Шелковый
ВОДА, ОГОНЬ

Аэробус взлетает над ливнем,
опираясь на рокот турбин.
Роет Хаос зазубренным бивнем
ров неровный для кровных былин.
Каин, Каин! Где Авель, твой младший,
приглянувшийся Господу, брат?
Проломившись кровящею чащей,
не отыщешь дороги назад.

В аэробусе „триста двадцатом”
над потопом Бургаса взлетев,
путь держу, заклинаемый братом,
на межу, на фамильный посев.
Возвращаюсь к тебе, Украина,
Сечь казачья, варяжская Русь!
Но в сюжете жестокой былины
ни строки угадать не берусь.

Хлещут Варну июньские воды,
и грохочет над Тырново гром.
И в разливах балканской природы
ясно виден мне огненный дом –
тот, былой мой, эдемская повесть,
дом над ряскою речки Лугань,
первоцвет, первородство и совесть,
тот – всегда ясноглазая рань...

И лечу я туда, где грозою
только множится кара огня,
где зеницей, натруженной, злою,
снова целится снайпер в меня,
где грозит из-за тына бескровный,
зашифрованный казус лица...
Крепнет пламя над сушей греховной.
И агнешки, болгарские овны,
кротко просят воды у Отца.

http://www.stihi.ru/2014/06/23/7592



ВОДА, ВОГОНЬ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

Аеробус злітає над ливнем,
що гучніше за рокіт турбін.
Риє Хаос зазубреним бивнем
рів нерівний для кровних билин.
Авель, Авель! Де Каїн, твій старший,
що розсердив так Господа, брат?
Проломившись крізь скровлені хащі,
Вже не знайде дороги назад.

Аеробус мій „триста двадцятий”
над потопом Бургаса злетів:
шлях держу, що освячений братом,
на межу, на фамільний посів.
Повертаюсь до тебе, Вкраїно,
Січ козача і первісна Русь!
Та в жорстокім сюжеті билини
Розгадати й строки не берусь.

Варну хльостають райдужні води
і червневий над Тирново грім.
Та в балканських розливах природи
ясно бачу свій вогнище-дім –
той, колишній, едемська мов повість,
дім над ряскою річки Лугань,
первоцвіт, первородство і совість,
той – завжди яснозоряна рань…

І лечу я туди, де грозою
тільки множиться кари вогонь,
де зіницею – збуджено-злою –
знову цілиться снайпер між скронь,
де загрожує з тину безкровний,
зашифрований казус лиця…
Сушить полум’я сушу гріховну.
І „агнешки”, – з болгарського „овни”, –
слізно просять води у Отця.





---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.