Сергей Шелковый Велико Тырново Велико Търново

„ВЕЛИКО ТЫРНОВО”
Сергей Константинович Шелковый  (р. 1947 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Бди, моя скитническа сила –
без теб ни радости, ни плам.
Благодаря, че ме закриляш,
обичаш ме, крепиш ме там
по пътя ми. Сестрице, дръж се:
в ръка с трофеен ятаган,
на ключица с лазурно кръстче,
с преплетено змийче на стан.

Тъй в Търново като змийчето
кръжи смарагдова река.
Искрее чисто дефилето:
петак от римски бронз в ръка
и петвековно турско иго
сред маковете ден след ден...
Вселенски гръцки взор издига
широколистен стар бадем.

Белеят скални вертикали,
завои стичат се край мен.
До камък стига генералът,
поляга Гурко уморен.
Фамилията му епична
за всеки царски мъж е знак...
И с Божията воля всичко
край свободата ще е пак.

През дивите клисури жилки
извайват дивни красоти,
с великотърновските билки
на пост молитвен пак си ти.
Полята с макове помита
на Янтра кехлибар суров.
Лозя подготвя под скалите
за ново вино войнът нов.

               * Велико Търново – град в Северна България по поречието на река Янтра с над 7000-годишна история. Средище на древни тракийски племена (~4000 г. пр. н.е.), бил е столица на Втората българска държава (1186-1396 г.), през 1789 г. в него се провежда Великото народно събрание, поставящо основите на Третата българска държава.


Ударения
ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Бди, мо́я ски́тническа си́ла –
без те́б ни ра́дости, ни пла́м.
Благодаря́, че ме закри́ляш,
оби́чаш ме, крепи́ш ме та́м
по пъ́тя ми. Сестри́це, дръ́ж се:
в ръка́ с трофе́ен ятага́н,
на клю́чица с лазу́рно кръ́стче,
с препле́тено змийче́ на ста́н.

Тъй в Тъ́рново като змийче́то
кръжи́ смара́гдова река́.
Искре́е чи́сто дефиле́то:
пета́к от ри́мски бро́нз в ръка́
и пе́твеко́вно ту́рско и́го
сред ма́ковете де́н след де́н...
Вселе́нски гръ́цки взо́р изди́га
широколи́стен ста́р баде́м.

Беле́ят ска́лни вертика́ли,
заво́и сти́чат се край ме́н.
До ка́мък сти́га генера́лът,
поля́га Гу́рко уморе́н.
Фами́лията му епи́чна
за все́ки ца́рски мъ́ж е зна́к...
И с Бо́жията во́ля вси́чко
край свобода́та ште е па́к.

През ди́вите клису́ри жи́лки
изва́йват ди́вни красоти́,
с великотъ́рновските би́лки
на по́ст моли́твен па́к си ти́.
Поля́та с ма́кове поми́та
на Я́нтра кехлиба́р суро́в.
Лозя́ подго́твя под скали́те
за но́во ви́но во́йнът но́в.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Шелковый
ВЕЛИКО ТЫРНОВО

Крепись, моя бродяжья сила, –
не пить, не петь мне без тебя.
Спасибо, что меня хранила,
неведомо за что любя,
на всех путях. Крепись, сестрица:
в руке – трофейный ятаган,
лазурный крестик у ключицы
и перевитый змейкой стан.

Вот так и Тырново обвито
змеёй смарагдовой реки.
Искрит его ущелий мыто:
и римской бронзы пятаки,
и пять веков казны турецкой...
Над сменой принципов и вех
вселенской волей веет грецкий
широколиственный орех.

Белеют вертикали-скалы,
мчит по излучинам поток.
И генерал Гурко устало
у камня на траву прилёг.
Его фамилия, вестимо, –
примета царского хохла...
Всё мимо Божьей воли, мимо
свободы – вечность унесла.

Остались дикие ущелья
и хаток лепка-лепота,
Великотырновское зелье –
азы молитвы и поста.
Всё поле маков-фесок алых
янтарной Янтрой снесено.
И зреет на отвесных скалах
каких-то новых войн вино.

http://www.stihi.ru/2014/06/28/6547



ВЕЛИЧ ТИРНОВО (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

Кріпись, моя бродяжа сила, –
Якою б доля не була.
Спасибі, що мене ростила
І зберігала, як могла,
на всіх шляхах. Кріпись, сестриця:
в руці – трофейний ятаган,
лазурний хрестик у ключиці
І змійкою обвитий стан.

Ось так і Тирново сповите
змією-кільцями ріки.
Іскрить його ущелин мито:
тут з бронзи римські п'ятаки,
п'яти віків скарби турецькі ...
Над шаром принципів і віх
вселенським духом віє грецький
широколИстяний горіх.

Біліють скелі, мов кристали,
мчить вздовж ущелини потік…
Ось генерал Гурко устало
у кАменю в траву приліг.
Це прізвище, – вивчали в школі, –
прикмета царського хохла...
Все мимо.. – Бога, волі, долі.. –
Все мимо вічність унесла.

Зриває дикий дух ущелин
з ліпних хатинок ліпоту.
Велико-Тирнівське прощЕння –
ази молитви і посту.
Янтарна Янтра, мов у келих,
На дике поле плеще гнів.
І зріє на одвічних скелях
Нове вино прийдЕшніх війн.





---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.