В небето залезът разлива
неслитен цвят на цъфнала циклама.
Примамва ме със сила дивна,
но моят дух остава в храма.
Че тук пред погледите топли
на Господа и Божията Майка
стопяват се и чезнат мойте вопли.
Сълзи отмиват всякоя утайка.
Духът Духа на Господа открива
в покайния и тих молитвослов
и с Този Дух Свети се слива
и радва се на таен благослов.
О, таз блажена, тиха самота
сред свещи, аналои и икони,
витаеща над всяка суета,
над залези, реклами и неони!
До утрото тук искам да остана
така безмълвна, стихнала и няма.
Ах, за затваряне ли час настана?
Моля, заключете ме във храма!
В храма
© Copyright: Румяна Лазарова, 2014
Свидетельство о публикации №114082708097
Свидетельство о публикации №114082708097
Рецензии