В арфена вечер не копнея за ласки.
За шепот любовен среднощ не тъжа.
От иконата светъл ликът Ти без маска
ме гледа и Твойто слово звучи без лъжа.
Пухена утрин – лебедно нежна -
туй не е отколешна моя мечта.
Божият поглед със кротост се свежда
над мен. В дух и истина звънва речта.
Не искам мечти и надежди порфирни
тленно да раждат безброй чудеса,
но искам въздишката моя ефирна
до Бога да стигне през вси небеса.
Покайна въздишка
© Copyright: Румяна Лазарова, 2014
Свидетельство о публикации №114082607773
Свидетельство о публикации №114082607773
Рецензии