Анна Ахматова - Как белый камень в глубине колодца

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


И КАКТО В КЛАДЕНЕЦ ВЪВ МЕН ДЪЛБОКО

И както в кладенец, във мен дълбоко
лежи бял камък - възпоменание.
Не искам да го махна и не мога:
то в мен е радост и страдание.

И който ме погледне най-отблизко,
в очите ми ще го открий веднага.
Ще стане той печален и замислен
и в разказа ми скръбен ще внимава.

Аз знам, превръщали са боговете
в предмети хора - със съзнание,
тъгите чудни вечно да ни светят.
И ти това си възпоминание.

5 июня 1916, Слепнево
Перевод: 25.08.2014

----------------------------------------

И кАкто в клАденец, във мЕн дълбОко
лежИ бял кАмък - възпоменАние.
Не Искам да го мАхна и не мОга:
то в мЕн е рАдост и страдАние.

И кОйто ме поглЕдне нАй-отблИзко,
в очИте ми ще го открИй веднАга.
Ще стАне той печАлен и замИслен
и в рАзказа ми скрЪбен ще внимАва.

Аз знАм, преврЪщали са боговЕте
в предмЕти хОра - със съзнАние,
тъгИте чУдни вЕчно да ни свЕтят.
И тИ товА си възпоминАние.


КАК БЕЛЫЙ КАМЕНЬ В ГЛУБИНЕ КОЛОДЦА

Как белый камень в глубине колодца,      
Лежит во мне одно воспоминанье.            
Я не могу и не хочу бороться:               
Оно — веселье и оно — страданье.            

Мне кажется, что тот, кто близко взглянет
В мои глаза, его увидит сразу.               
Печальней и задумчивее станет               
Внимающего скорбному рассказу.             

Я ведаю, что боги превращали               
Людей в предметы, не убив сознанья,            
Чтоб вечно жили дивные печали.               
Ты превращен в мое воспоминанье.               

5 июня 1916, Слепнево