Николай Недоброво Демерджи

„ДЕМЕРДЖИ”
Николай Владимирович Недоброво (1882-1919 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДЕМЕРДЖИ

Не бой се, приближи; ръка ми дай; опитай.
Гърди притиска чувството за висоти.
Как странно ваят острите скали черти!
Вдлъбнатините розовеещи облита

в дълбокия простор под теб орлово ято.
Какви са сред мъглата диви красоти!
И тишина; но с вятъра дочуваш ти
далечен лай, скриптят талиги по земята!

Нататък ширни долини и дървеса
треперят в колебливия покой на зноя,
морето плиска дръзки хладнини в покоя:

синее с блясък, сякаш лее небеса...
Но виж: там на брега белее полоса –
със страховита пяна блъска се прибоят.

               * Демерджи – планина в Крим.


Ударения
ДЕМЕРДЖИ

Не бо́й се, приближи́; ръка́ ми дай; опи́тай.
Гърди́ прити́ска чу́вството за висоти́.
Как стра́нно ва́ят о́стрите скали́ черти́!
Вдлъбнатини́те розове́ешти обли́та

в дълбо́кия просто́р под те́б орло́во я́то.
Какви́ са сред мъгла́та ди́ви красоти́!
И тишина́; но с вя́търа дочу́ваш ти́
дале́чен ла́й, скриптя́т тали́ги по земя́та!

Ната́тък ши́рни долини́ и дървеса́
трепе́рят в колебли́вия поко́й на зно́я,
море́то пли́ска дръ́зки хладнини́ в поко́я:

сине́е с бля́сък, ся́каш ле́е небеса́...
Но ви́ж: там на брега́ беле́е полоса́ –
със страхови́та пя́на блъ́ска се прибо́ят.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Недоброво
ДЕМЕРДЖИ
 
Не бойся; подойди; дай руку; стань у края.
Как сдавливает грудь от чувства высоты.
Как этих острых скал причудливы черты!
Их розоватые уступы облетая,
 
Вон, глубоко внизу, орлов кружится стая.
Какая мощь и дичь под дымкой красоты!
И тишина кругом; но в ветре слышишь ты
Обрывки смятые то скрипа арб, то лая?
 
А дальше, складками, долины и леса
Дрожат, подернуты струеньем зыбким зноя,
И море кажется исполненным покоя:
 
Синеет, ровное, блестит – что небеса...
Но глянь: по берегу белеет полоса;
То пена грозного – неслышного – прибоя.

               1916 г.




---------------
Руският поет, писател, драматург, литературен критик и литературовед Николай Недоброво (Николай Владимирович Недоброво) е роден на 20 август/1 септември 1882 г. в имението Раздолно, Харковска губерния. Учи в Харковския университет, завършва историко-филологическия факултет на Петербургския университет (1906 г.). Първите му поетични публикации са от 1913 г. Публикува стиховедски обзори и статии, над 30 стихотворения и повестта „Душа в маске” в издания като „Аполлон”, „Речь”, „Русская мысль”, „Гиперборей”, „Северные записки”, „Невский альманах”, „Труды и дни”, „Русская молва”, „Альманах муз” и др. Членува в Дружеството на ценителите на художественото слово, през 1913 г. основава и оглавява Обществото на поетите. Анализира творчеството на Тютчев, Фет, Ахматова и др., известна е монографията му по теория на стиха „Ритм, метр и их взаимоотношение” (1912 г.). Трагедията му „Юдифь” е публикувана през 1923 г. и не е поставяна на сцена. Приживе няма издадена стихосбирка. Умира на 2/15 декември 1919 г. в Ялта.