Не усещам ни най- малко да боли
от това, че в дните ми те няма.
Не гоня облаците тежки и мъгли,
които в душата ми постели лани.
Светът ми самообладание запази
и по теб не пророни ни една сълза.
Ти тръгна, душата ми от спазмите
се освободи. И тя някак се разпя.
Балсам ми беше тръгването днес-
и ти по своя път- на сам обречен.
По- трудно е със теб и във самота…
Затова всеки сам по път наречен.
Тръгване
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114082305815
Свидетельство о публикации №114082305815
Рецензии