Михаил Лозинский Петербург

„ПЕТЕРБУРГ”
Михаил Леонидович Лозинский (1886-1955 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЕТЕРБУРГ

Мъгливи утрини, усойни,
и всичко в лед е и мълчи.
Но светлина парадна, бойна
в тревожен въздух пак хвърчи.

Сърцето знае: в участ знойна,
в далечно, ново битие
ще тачим, строен град, ще помним
пророческите гласове,

горящия в живота беден
като стар спомен на слепци
сред дим небесен факел бледен
над смутни брегове с дворци.


Ударения
ПЕТЕРБУРГ

Мъгли́ви у́трини, усо́йни,
и вси́чко в ле́д е и мълчи́.
Но светлина́ пара́дна, бо́йна
в трево́жен въ́здух па́к хвърчи́.

Сърце́то зна́е: в у́част зно́йна,
в дале́чно, но́во битие́
ште та́чим, стро́ен гра́д, ште по́мним
проро́ческите гласове́,

горя́штия в живо́та бе́ден
като стар спо́мен на слепци́
сред ди́м небе́сен фа́кел бле́ден
над сму́тни брегове́ с дворци́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Лозинский
ПЕТЕРБУРГ

Здесь утра трудны и туманны,
И все во льду, и все молчит.
Но свет торжественный и бранный
В тревожном воздухе сквозит.

Но сердце знает: в доле знойной,
В далеком, новом бытии
Мы будем помнить, город стройный,
Виденья вещие твои

И нам светивший, в жизни бедной,
Как память ветхая слепцов,
В небесном дыме факел бледный
Над смутным берегом дворцов.


               1912 г.




---------------
Руският поет и преводач Михаил Лозински (Михаил Леонидович Лозинский) е роден на 8/20 юли 1886 г. в гр. Гатчина, Петербургска губерния. Член е на поетичното обединение „Цех поэтов” (1911 г.). Слуша лекции в Берлинския университет, завършва право (1909 г.) и филология (1911 г.) в Петербургския университет. През 1912 г. е съорганизатор на издателство „Гиперборей” и редактор на едноименното списание , сътрудничи на издателство „Всемирная литература”, от 1913 до 1917 г. е редактор и секретар на сп. „Аполлон”, след това до 1937 г. работи в Руската публична библиотека. Един от създателите на съветската школа на поетичния превод. Издадени са десетки книги с негов превод, сред които „Божествена комедия” на Данте. Владее свободно няколко езика, превежда творби на Шекспир, Шеридан, Молиер, Вега, Сервантес, Мериме, Ролан, Гьоте, Бокачо и др. Автор е на една стихосбирка – „Горный ключ” (1916 г.). Умира на 31 януари 1955 г. в Ленинград. Поезията му не е преиздавана.