Животе мой, дъга изгряла
между земята и небето.
По тебе с четка излиняла
нанасям още цветовете.
Червения го вземам огнен
от изгрев и от заник слънце.
Та пурпурът да ми напомня,
че съм от битието зрънце.
Когато жълтия полагам,
превръщам се в дете-сълзица.
Детето след хвърчило бяга
посред узрелите пшеници.
Зелени пролети рисувам
със спомени за топъл вятър,
когато любовта бленувах
навек да разцъфти в душата.
Препускат сини в необята
мечтите ми - коне. Щастливи,
че имат още свободата
да са естествени и диви.
И виолетова, тъгата
най-сетне тихо ще пристъпи
в градината на самотата.
Там с мен ще седнат сенки скъпи.
Животе мой, красив и кратък
като дъга. Цъфти в небето!
Дорде поиска ми земята
картините и цветовете...
Животе мой
© Copyright: Дафинка Станева, 2014
Свидетельство о публикации №114082104066
Свидетельство о публикации №114082104066
Рецензии
Дафинче, прими, пожалуйста, мой перевод.Извини за небольшие вольности и творческую фантазию. С уважением и теплом! Александр
http://www.stihi.ru/2014/08/27/2424
Искандер Борисов 27.08.2014 09:51 • Заявить о нарушении
http://www.stihi.ru/2014/08/27/2424
Искандер Борисов 27.08.2014 09:51 • Заявить о нарушении