Над София се плисва акварелно утро –
зюмбюлена, априлска ведрина.
Сляла пулса си със пулса на компютъра,
дишам, дишам с електронна бързина.
Денят във свойта магмена стихия
увлича ни. Задъхани горим
във устрема си с мисъл да открием
законите и в стройни формули да подредим.
Във вихъра на сложни траектории,
в непроницаеми и непристъпни светове,
постигаме най-светлите виктории
ние – крехки и могъщи богове.
А късно, в диплите на вечер нежно-тюлена,
облъхнала елите в двора,
отпускам електронна и зюмбюлена,
метално тежка делнична умора.
Над София се плисва акварелно утро
© Copyright: Румяна Лазарова, 2014
Свидетельство о публикации №114082007981
Свидетельство о публикации №114082007981
Рецензии