Задъхана, сияйна, пъстролика
и нежна като арфен звън,
със слънце като капка във иглика
пролет млада е дошла навън.
През прозореца ръце протягам
и пълня шепите си с ярък ден,
в най-голям мащаб го намалявам
и скривам го дълбоко в мен.
За да мога в лабораторията здрачна,
сред стени замислени и слепи,
щом тежък труд направи ме невзрачна,
аз мигом да разтворя шепи.
И тогава като ведро слънце,
като светлинен пъстър сноп
да блесне малкото метално зрънце
под уморения ми микроскоп.
И волята ми в тоз миг да е благословена –
моля те, мой Господи Иисус Христос –
в безкрая между две вселени
да построя от стихове кристален мост.
Между поезията и металографията
© Copyright: Румяна Лазарова, 2014
Свидетельство о публикации №114082007965
Свидетельство о публикации №114082007965
Рецензии