Михаил Дмитриев Эпиграмма Епиграма

„ЭПИГРАММА”
Михаил Александрович Дмитриев (1796-1866 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЕПИГРАМА

Днес теб за мръсен стих или пасквил безчестен
не ще те с нищо укорят,
а, виж, Вяземски го ругаят, без да спрат:
това е ползата да бъдеш неизвестен.


Ударения
ЕПИГРАМА

Днес те́б за мръ́сен сти́х или паскви́л безче́стен
не ште́ те с ни́што укоря́т,
а, ви́ж, Вязе́мски го руга́ят, бе́з да спра́т:
това́ е по́лзата да бъ́деш неизве́стен.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Дмитриев
ЭПИГРАММА

Ни пакостный стихом, ни пасквилем бесчестным –
Ничем тебя не укорят,
А Вяземского все ругают на-подхват:
Вот прямо выгода быть вовсе неизвестным.




---------------
Руският поет, литературен критик, мемоарист и преводач Михаил Дмитриев (Михаил Александрович Дмитриев) е роден на 23 май/3 юни 1796 г. в с. Богородско, Симбирска губерния. Завършва словесния факултет при Московския университет (1815 г.). Дебютира в печата с поетичен превод в сборник „В удовольствие и пользу” през 1811 г. От 1811 г. работи в московския архив към Колегията за външни работи, а след 1825 г. е чиновник за особени поръчения към московския генерал-губернатор, съдия към Московския придворен съд, камерхер (1831 г.), действителен таен съветник (1839 г.). Организатор е на литературната група „Общество громкого смеха” (1816-1820 г.), действителен член е на Обществото на любителите на руската словесност (1820 г.), член е на Свободното общество на руската словесност (1824 г.). Пише елегии, оди, басни, псалми, епиграми, литературна критика и статии на религиозно-философски теми. Публикува стихове и статии в списания и алманаси като „Вестник Европы”, „Сын отечества”, „Полярная звезда”, „Московский вестник”, „Атеней”, „Москвитянин” и др. Превежда поезия на Шилер, Гьоте, Делил, Флориан, Хораций и др. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1830 г.), „Московские элегии” (1858 г.), „Стихотворения” (в два тома, 1865 г.), на книги с преводи, монографии и мемоари като „Наука поэзии, или Послание к Пизонам” (1853 г.), „Мелочи из запаса моей памяти” (1854 г.), „На битву 27-го августа” (1855 г.), „Воспоминание о Семене Егоровиче Раиче” (1855 г.), „Сатиры Квинта Горация Флакка” (1858 г.) и др. Умира на 5/17 септември 1866 г. в Москва.