Татьяна Ефименко Вечер пришел в голубых и лиловых

„ВЕЧЕР ПРИШЕЛ В ГОЛУБЫХ И ЛИЛОВЫХ ПОКРОВАХ...”
Татьяна Петровна Ефименко (1890-1918 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВЕЧЕР ЛИЛАВИ И СИНИ САВАНИ ПОСТАВИ

Вечер лилави и сини савани постави.
Месецът меден почти до земята клони.
Бездна полето е, крепости са планини.
Аз се тревожа от мислите нощни болнави.

Всичко значително, мило и свое в тъма
няма в часа на самотна печал да ме пази,
няма да върне на страстите прежни талази –
как тъй с душица за двама да дишам сама.

В синята вечер си правя с тъга равносметка.
Имахме много стремежи, а скръб ни плени –
пътища морни към скучните далечини,
бездна полето е, месецът мъртво е цвете.


Ударения
ВЕЧЕР ЛИЛАВИ И СИНИ САВАНИ ПОСТАВИ

Ве́чер лила́ви и си́ни сава́ни поста́ви.
Ме́сецът ме́ден почти́ до земя́та клони́.
Бе́здна поле́то е, кре́пости са планини́.
Аз се трево́жа от ми́слите но́штни болна́ви.

Вси́чко значи́телно, ми́ло и сво́е в тъма́
ня́ма в часа́ на само́тна печа́л да ме па́зи,
ня́ма да въ́рне на стра́стите пре́жни тала́зи –
ка́к тъй с души́ца за два́ма да ди́шам сама́.

В си́нята ве́чер си пра́вя с тъга́ равносме́тка.
И́махме мно́го стреме́жи, а скръ́б ни плени́ –
пъ́тишта мо́рни към ску́чните далечини́,
бе́здна поле́то е, ме́сецът мъ́ртво е цве́те.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Татьяна Ефименко
ВЕЧЕР ПРИШЕЛ В ГОЛУБЫХ И ЛИЛОВЫХ ПОКРОВАХ...

Вечер пришел в голубых и лиловых покровах.
Месяц медовый замедлил у самой земли.
Поле, как бездна, и горы вдали, как кремли.
Мне неспокойно от мыслей ночных, нездоровых.

Все, что казалось значительным, милым, своим,
Не охранит меня в час одинокой печали,
Не возвратит тех страстей, что горели вначале, –
Жизнью одной не прожить и душою двоим.

Вечером синим, грустя, подвожу я итоги.
Было так много стремлений, а скорбный итог –
Поле, как бездна, и месяц, как мертвый цветок,
Скучны все дали, и все утомили дороги.




---------------
Руската поетеса и писателка Татяна Ефименко (Татьяна Петровна Ефименко) е родена през 1890 г. в Санкт Петербург. Слуша лекции в университети в Париж и в Петербургския университет. Познава се със Сергей Есенин. Увлича се от античната история и египетската култура. Придържа се към литературното направление неокласицизъм. Публикува стихове и разкази за деца в изданията „Вестник Европы” и „Русское богатство”. Авторка е на стихосбиркатка „Жадное сердце” (1916 г.). Умира, убита от бандити на 18 декември 1918 г. край с. Любочка, Харковска област.