В небе, пролъчено от майски изгрев
и благоухание на пролетни цветя,
в сияйна, светозарна риза
небесен Ангел тихо прелетя.
В градинката пред църквата приседна,
до малко, русичко дете.
В очичките му бисерни погледна.
Какво ли може в тях да прочете?
О, в тях небесна радост грее
и райско слънце в тях блести,
хор херувимски тихо пее
и светословие шепти.
Детето се усмихна сладко -
небесен брат във Ангела позна:
Какво ми носиш от небето, братко?
И отговора бързичко узна.
Тъй Ангелът отвърна кратко
и на ушенце прошептя:
Благословение ти праща Татко.
Главицата помилва и тихо отлетя.
В градинката пред църквата
© Copyright: Румяна Лазарова, 2014
Свидетельство о публикации №114081509456
Свидетельство о публикации №114081509456
Рецензии