Сергей Шелковый В Пловдиве В Пловдив

„В ПЛОВДИВЕ. ОСТАНОВЛЮСЬ – ВОКРУГ СТАРИННЫЙ ПОЛИС...”
Сергей Константинович Шелковый  (р. 1947 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В ПЛОВДИВ

В България съм – спирам се сред парка,
от щедър плод на плодовит обнов
обсипан съм по пловдивски, по царски;
за дежавю щастливо съм готов.
Черница, дуда я наричат нея –
таз клонка кичеста от двор голям
на мойто мило детство пак се смее,
отново жива, както всичко там...

Белей и лилавей, чернице-дуда!
И заедно да пръснем плодове
край планини родопски с дивно чудо
сред керемидените градове.
Блестящо юнско слънце се разраства,
изпълва Пловдив с плодоносен чар.
И дългият ми път към изход властва,
където и богатство, и товар

пред нещо безтегловно губят тежест,
пред същност с по-дълбоки глъбини,
и сред искри антични ме развежда
с цвета на подмладените ми дни.
И спирам се сред тоз старинен полис.
На седем хълма Филип град изви –
от Атина и Рим по-древен. Пловдив
разказва в ярката старинна повест
как реже драконовите глави.

               * Българският град Пловдив е един от най-старите градове на Европа. По-древен е от Рим, Атина и Константинопол, съвременник е на Троя и Микена. Историята му е свързана с тракийските племена одриси и беси, развитието на града е свързано с епохата на Филип Македонски.


Ударения
В ПЛОВДИВ

В Бълга́рия съм – спи́рам се сред па́рка,
от ште́дър пло́д на плодови́т обно́в
обси́пан съм по пло́вдивски, по ца́рски;
за де́жавю́ щастли́во съм гото́в.
Черни́ца, ду́да я нари́чат не́я –
таз кло́нка ки́честа от дво́р голя́м
на мо́йто ми́ло де́тство па́к се сме́е,
отно́во жи́ва, ка́кто вси́чко та́м...

Беле́й и лилаве́й, черни́це-ду́да!
И за́едно да пръ́снем плодове́
край планини́ родо́пски с ди́вно чу́до
сред кереми́дените градове́.
Блестя́што ю́нско слъ́нце се разра́ства,
изпъ́лва Пло́вдив с плодоно́сен ча́р.
И дъ́лгият ми пъ́т към и́зход вла́ства,
къде́то и бога́тство, и това́р

пред не́што безтегло́вно гу́бят те́жест,
пред съ́штност с по́-дълбо́ки глъбини́,
и сред искри́ анти́чни ме разве́жда
с цвета́ на подмладе́ните ми дни́.
И спи́рам се сред то́з стари́нен по́лис.
На се́дем хъ́лма Фи́лип гра́д изви́ –
от А́тина и Ри́м по-дре́вен. Пло́вдив
разка́зва в я́рката стари́нна по́вест
как ре́же дра́коновите глави́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Шелковый
В ПЛОВДИВЕ

Остановлюсь – шелковицей болгарской,
щедротами пупырчатых плодов,
осыпан я по-пловдивски, по-царски
и к дежавю счастливому готов.
Она черницей-дудой здесь зовётся –
та ветка ягод, что среди двора,
в мальчишестве моём, опять смеётся,
жива, как всё, что было – там, вчера...

Белей же, лиловей, черница-дуда!
Играй, моя попутчица-дудА, –
и здесь, у гор Родопских, и повсюду,
где рдеют черепицей города.
Июньский полдень солнцем переполнен,
и полон Пловдив плодоносных чар.
И долгий путь мой, что к исходу склонен,
ведёт туда, где деньги и товар

пред чем-то невесомым вес теряют,
пред тем, чья суть – глубинней, и верней,
пред искрой, что из антики играет
цветною силой молодильных дней.
Остановлюсь – вокруг старинный полис.
Филиппов Пловдив на семи холмах –
древней Афин и Рима. Притча-опись
всё длится, всё алеет вязью повесть
о срубленных драконьих головах…





---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.