В молитвено жадуване под витошкия хребет
във храма тихо предстоим
и чакаме за среща с Тебе –
необятния и необозрим,
Иже везде сый и вся исполняяй,
Господи на правдата и любовта.
Ти си в микро- и макро- безкрая,
Ти си в зимата и в пролетта.
Ти на утрината свежа
в водния прашец блестиш.
Ти си в трепета, в копнежа,
в жаждата по Теб си Ти.
И в очите на децата
след причастие сияеш.
Ти си Слънце на слънцата,
що със слово всичко вае.
Ти ни гледаш от небето
през прозирната дъга,
Ти си в тичинките на цветчето,
във протегната ръка.
Ти не отреди да Те поемем
като Симеон Богоприемец на ръце,
но искаш, искаш Ти да Те приемем
с смирено и очистено сърце.
В молитвено жадуване под витошкия хребет
във храма тихо предстоим
с сърца отворени, за да приемат Тебе –
необятния и необозрим.
Сретение Господне
© Copyright: Румяна Лазарова, 2014
Свидетельство о публикации №114081209127
Свидетельство о публикации №114081209127
Рецензии