Рождество Христово

По улицата мрачна януари
брада от вятър заскрежен повлича.
От студ изтръпнали са тротоарите.
Тежко стъпките ми тичат.

Но някъде дълбоко във сърцето –
недрата на душата непристъпни,
в очакване на обещанието от Небето,
в очакване на Рождество Христово тръпнат.

И зад прозорците, зад тюлени пердета,
в светли стаи, в тихия уют,
деца и възрастни, и старци дето
събрани са и чезне януарски студ,

там всички в ведро настроение
и трепетни молитви на уста
заети са в предпразнични приготовления,
приготовления за среща със Христа.

А късно, в тази вечер снежна,
в храма ще се съберем за тържество.
Молитви, песнопения в небесната безбрежност
ще се издигнат за прославата на Рождество.

И ангелите от небето ще запеят
хвалебствени тропар и величание.
И земни и небесни песни ще се слеят
в едно вселенско хармонично увенчание.




А в струи от тамянен дъх и восък
във въздуха отново и отново
поздрав скъп и крепък ще се носи:
“Честито Рождество Христово!”