Молба за прошка

Какво от туй, че нежно тюлена,
пред мене тази тиха вечер вае
образи бръшлянено-зюмбюлени,
сякаш – взор към лоното на рая?

За мен вратите райски са заключени.
Как там да вляза, аз не зная.
Не знаят и колегите ми – учени,
макар във формули да вместват и безкрая.

Единствен Бог е, Който знае
и разрешава. Но тъкмо Него нараних
и небрежно и нехайно,
Негови по-малки братя огорчих.

Прости ми, Господи! До сетния си дъх ще моля
за Твойта прошка и незаслужена към мене милост.
От всяко стъпкване на Святата Ти воля
боли ме като от остро жило.

От раните, от мен нанесени,
от Твойте рани мене ме боли.
Но Твоята любов възкресна е -
сърцето с нея възроди, благоволи!

Простете ми и вие, мои братя,
и вие, мои във Христа сестри!
Тиха радост Бог да Ви изпрати,
следите от сълзите да изтрий. 

И в тази вечер орхидейна и воална,
когато на небето пеят херувими,
помени нас, Господи, от престола Си сакрален:
владиката, отците и до последното ни име.

25.02.2008
Неделя Сиропустна. Неделя на прошката.