Виктор Хородчинский Расстрел Разстрел

„РАССТРЕЛ”
Виктор Фёдорович Хородчинский/ Цедербаум (1913-1937 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РАЗСТРЕЛ

Те и мен ще разстрелят.
Печален, спокоен
ще премина през мътния лагерен смут.
Ще ме сложат пред взвода.
И точно, и стройно
ще се целят винтовките в моята гръд.
С мъка за Гумильов ще се сетя отново,
на разстрелян приятел гласът ще звучи.
Ще погледна войниците –
странно сурови,
и палачите с мрачно-бездушни очи.
През години отминали и отгърмяли
ще препускат секунди в томителен бяг.
Залпа няма да чуя.
Лице прибледняло
ще заровя в бодлив
кървавеещ се сняг.


Ударения
РАЗСТРЕЛ

Те и ме́н ште разстре́лят. Печа́лен, споко́ен
ште преми́на през мъ́тния ла́герен сму́т.
Ште ме сло́жат пред взво́да. И то́чно, и стро́йно
ште се це́лят винто́вките в мо́ята гръ́д.

С мъ́ка за Гумильо́в ште се се́тя отно́во,
на разстре́лян прия́тел гласъ́т ште звучи́.
Ште погле́дна войни́ците – стра́нно суро́ви,
и пала́чите с мра́чно-безду́шни очи́.

През годи́ни отми́нали и отгърмя́ли
ште препу́скат секу́нди в томи́телен бя́г.
За́лпа ня́ма да чу́я. Лице́ прибледня́ло
ште заро́вя в бодли́в кърваве́ешт се сня́г.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Хородчинский
РАССТРЕЛ

И меня расстреляют.
Печален, спокоен,
Я пройду сквозь тюремную сизую муть.
Пред взводом поставят.
И точен и строен
Ряд винтовок поднимется, целя мне в грудь.
Мимолетно припомню судьбу Гумилева,
Лица милых расстрелянных где-то друзей.
На солдат посмотрю –
Будут странно суровы
И угрюмо-бездушны глаза палачей.
И спешащим вдогонку годам отгремевшим
Будет страшен секунд утомительный бег.
Залпа я не услышу.
Лицом побледневшим
Вдруг уткнусь в окровавленный
Колющий снег.



РОЗСТРІЛ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

І мене розстріляють.
Печально, спокійно
Я пройду крізь тюремну слизьку каламуть.
Перед взводом поставлять.
І точний і стрійний
Ряд гвинтівок підніметься, цілячись в грудь.

Швидкоплинно згадаю вірші Гумільова,
Лиця – друзів розстріляних, – майже святі.
На солдат подивлюсь –
Будуть дивно суворі
І похмуро-безжалісні очі катів.

Поспішивши назустріч рокам моїм бідним,
Являть страшні секунди виснажливий біг.
Залпу я не почую.
Обличчям бо зблідлим
Упаду в закривавлений
Ко́лючий сніг.





---------------
Руският поет Виктор Хородчински (Виктор Фёдорович Хородчинский/ Цедербаум) е роден през декември 1913 г. в гр. Виборг. Племенник е на известния в началото на ХХ в. лидер на меншевиките Ю. Мартов, смята се за социалдемократ. През 1929 г. е арестуван за разпространяване на листовки, в които се споменава, че в официалните партийни документи има правописни грешки, и въпреки че е малолетен, е осъден на 3 години, които прекарва в Соловецкия концлагер с особено предназначение. След освобождаването му за няколко месеца учи в Ленинградския металургичен институт. През 1932 г. отново е осъден с обвинения, че ръководи младежка контрареволюционна организация, и е изпратен за 5 години в лагера на о. Соловки, а през 1936 г. е прехвърлен в Челябинския политически изолатор. На 2 октомври 1937 г. с т.нар. особено решение на съдебна тричленка е осъден на смърт и на 5 октомври 1937 г. е разстрелян. Тетрадките със стиховете му са унищожени от НКВД, до нас са достигнали само 3 негови стихотворения.