Валерий Хатюшин - О, ти жена! О, женщина!

О, ти жена! Със странности пленяваш -
ту нощ със тайни, ту пък ясен ден.
Подобно наша сянка се явяваш
и все си силует неуловен.

Ти пламък ще раздухаш във гърдите,
да стихне чакаш после той без глас.
Щом тръгнем си - след нас ще се затичаш,
догоним ли те - бягаш ти от нас.

1982 г.

Перевод с болгарского: Дафинки Станевой


О, женщина! Сильны ее причуды.
Таинствена, как ночь, ясна, как день,
она подобна теней нашей всюду
и все ж неуловима, словно тень.

Она в груди у нас раздует пламя
и после ждет, чтоб этот жар угас...
Хотим уйти - она спешит за нами,
догнать хотим - она бежит от нас.

1982


Рецензии