///
Помилвай ме с очи!
Такава нужда имам...
Защо?.. Не питай!
Помилвай ме!.. Сега!
И нека просто помълчим!
Ласка мълчалива
е миро за душата.
И думите безгласни
пред ласка мълчалива
тихо се разпадат!
Помилвай ме!..
Само със очите си...
Сега..
Моите очи твоите очи
за милувка молят...
///
Тръгна си.
А дъждът по тебе заваля.
Зачука бесен по колата.
В косите ми ведра изля.
Сви се хоризонтът на кълбо,
гърч превзе го, духна вятър.
Затрещя по цялото небе-
земята искаше- бе тъй жадна.
///
Появи се... най- подир,
от мъглата изпълзя..
като повей....или вик,
скрит зад ъгъла....
Къде така се свря...
времето дори проплака
в шушулката на боба...
Нима за мен не спомни си
в късна нощна доба
и не изпълни те тъга...
че без теб тук е сиво...
и небето сложи тъмна тога...
///
художник картина- Венета Дочева
Лирически миниатюри
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114080903322
Свидетельство о публикации №114080903322
Рецензии