Николай Дялков - Ела, перевод
И скърцат със елмаз звездите.
До пощурелите петли
пък птици – спомени прелитат.
Развяват бели светове
над черните ми, бесни мисли.
И сянката ти там снове,
топи тревогите излишни.
Защо заравям сам цвета
на изживяното ни лято?
И черното си не пестя?
И всичко е в нощта залято?
Ела! Ще пръсна бял сатен
по черната снага на мрака.
Ела! Във моя свят студен
аз топлата ти диря чакам.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Приди
И ночь, бывает заболит
И звёздам тоже плохо спится
И лишь торопят петухи
Воспоминания как птицы.
Но он наступит, белый день
Над сонмом чёрных мыслей
Тревогу скроет твоя тень
Она окажется излишней.
Хотя, скажи – причём тут цвет?
У ночи тоже мало цвета
Других проблем как-будто нет
У исчезающего лета.
Приди! Я выстелю атлас
И сгинет мрак под цветом белым
Согрей мой мир холодных глаз
Приди за мной заиндевелым
Свидетельство о публикации №114080902180