Господи, със Тебе искам да си поговоря
и в Твоя дом до късно да остана.
Духът ми като акварел да се разтвори
в мира Ти, щом вечер ирисова вън настане.
Зрънцата от атонската ми броеница
моленията покайни отброяват.
Пред Твойте неукоряващи зеници
за всяка грешчица се съкрушавам.
Зрънцата от атонската ми броеница,
виж - греховете опростени отброяват.
Пред Твойта благославяща десница
душата ми в блаженство се упокоява.
При Тебе, Господи!
© Copyright: Румяна Лазарова, 2014
Свидетельство о публикации №114080707422
Свидетельство о публикации №114080707422
Рецензии