Игорь Северянин Маленькая элегия Малка елегия

„МАЛЕНЬКАЯ ЭЛЕГИЯ”
Игорь Северянин (Игорь Васильевич Лотарев, 1887-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МАЛКА ЕЛЕГИЯ

На пръсти тя се спря пред мене
и устни ми дари безброй.
Аз я целувах уморено
сред влажен есенен покой.

Сълзите капеха беззвучно
сред влажен есенен покой.
Кадеше скучен ден – бе скучно,
бе сякаш немечтан развой.


Ударения
МАЛКА ЕЛЕГИЯ

На пръ́сти тя́ се спря́ пред ме́не
и у́стни ми дари́ безбро́й.
Аз я целу́вах уморе́но
сред вла́жен е́сенен поко́й.

Сълзи́те ка́пеха беззву́чно
сред вла́жен е́сенен поко́й.
Каде́ше ску́чен де́н – бе ску́чно,
бе ся́каш немечта́н разво́й.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Игорь Северянин
МАЛЕНЬКАЯ ЭЛЕГИЯ

Она на пальчиках привстала
И подарила губы мне.
Я целовал её устало
В сырой осенней тишине.

И слёзы капали беззвучно
В сырой осенней тишине.
Гас скучный день – и было скучно,
Как всё, что только не во сне.

               1909 г.




---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв) е роден на 4/16 май 1887 г. в Петербург. Първите му поетични публикации са от 1904 г. Превежда поезия от френски, естонски, полски и югославски поети. Привърженик е на литературното направление егофутуризъм. Автор е на стихосбирките „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), „Соловей” (1923 г.), на автобиографичния роман в стихове „Колокола собора чувств” (1925 г.), на сборника „Медальоны” (1934 г.), проникнат от любов към родината, на произведенията „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (1920 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (роман в стихове, 1922 г.), „Плимутрок” (комедия, 1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Рояль Леандра” (роман в стихове, 1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.) и др. След 1918 г. живее в Естония. Умира на 20 декември 1941 г. в Талин.
---------------


* (перевод с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)

She stood on tip-toes and lips
Presented to me as the gift.
In this wet autumn silence I kissed
Her tiredly, all without feel.

And tears soundlessly fell on the ground
In this wet autumn silence as leaves.
The day was dying, everything was boring,
As all is boring outside the dream.


* (экспромт: Сергей Любин)

В сырой осенней тишине
Явилась скука вдруг ко мне,
Ее ласкать не захотел,
Черкнул стишки и – захрапел.