Аз и морето

И в женската есен, море, аз съм пак неспокойна -
стопи се, стопи се на лятото пъстрата глъч.
Край тебе отново мечтая за път звездоброен,
не виждайки сякаш на залеза тъжния лъч.

Отдавна в теб хвърлих си младата, празнична дреха,
но още  в мен бие на чайките волният пулс.
И в смут, и в самотност в теб търси духът ми утеха -
по лунна пътека танцувам  с бриз споменен блус.

А вечната песен на времето в тебе не спира,
вълни белопръсти пак пишат по нотния лист.
Тук делникът стихва и дребни са всички кумири,
бял облак, духът ми се рее  - свободен и чист.


Рецензии
Мила Дафинко!
С удоволствие и драгост правих този превод:
http://www.stihi.ru/2015/02/17/294
Здраве, мир и добро!
С обич
Люба

Любовь Цай   17.02.2015 00:36     Заявить о нарушении
Мила Люба, благодаря ти за щедрите летни дарове на приятелството, които ми изпращаш в зимното ни и сурово битие! Преводът е прекрасен, аз виждам с каква прецизност работиш над словото. Както се казва в нашето народно творчество:Да стотиш и да хилядиш!С много топлота - Дафинка.

Дафинка Станева   17.02.2015 10:30   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.