Елена Исаева Мне представилось вдруг Аз представям

„МНЕ ПРЕДСТАВИЛОСЬ ВДРУГ...”
Елена Валентинова Жилейкина/ Исаева (р. 1966 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЗ ПРЕДСТАВЯМ СИ КАК

Аз представям си как
ти ухажваш жена на пазара.
Пазариш се галантно
за малко парченце извара.
Изчервява се тя
и с усмивка късмета си хваща –
черен кичур,
напев украински, а може казашки.
Подарява ти тайна,
как елден мед лесно приготвя,
интересна за теб е,
събрала природа в живота.
Ти й даваш адреса си,
после на гости я каниш.
Тя бележката в джобче примачква
и казва: „Ой, знам ли!”
Твоят строг интелект
от условен рефлекс е обхванат,
отпочива си той
с тази Гала, Наташа, Оксана.
Всичко става естествено, просто
и няма цинизъм.
Ала аз се огъвам
под своя проклет мазохизъм,
аз, безгласна за страсти,
далечна от мед и природа,
от случайни любови,
от теб, въобще от народа.


Ударения
АЗ ПРЕДСТАВЯМ СИ КАК

Аз предста́вям си ка́к ти уха́жваш жена́ на паза́ра.
Пазари́ш се гала́нтно за ма́лко парче́нце изва́ра.
Изчервя́ва се тя́ и с усми́вка късме́та си хва́шта –
че́рен ки́чур, напе́в украи́нски, а мо́же каза́шки.
Подаря́ва ти та́йна, как е́лден мед ле́сно приго́твя,
интере́сна за те́б е, събра́ла приро́да в живо́та.
Ти й да́ваш адре́са си, по́сле на го́сти я ка́ниш.
Тя беле́жката в джо́бче прима́чква и ка́зва: „Ой, зна́м ли!”
Тво́ят стро́г интеле́кт от усло́вен рефле́кс е обхва́нат,
отпочи́ва си то́й с та́зи Га́ла, Ната́ша, Окса́на.
Вси́чко ста́ва есте́ствено, про́сто и ня́ма цини́зъм.
Ала а́з се огъ́вам под сво́я прокле́т мазохи́зъм,
аз, безгла́сна за стра́сти, дале́чна от ме́д и приро́да,
от случа́йни любо́ви, от те́б, въобште́ от наро́да.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Елена Исаева
МНЕ ПРЕДСТАВИЛОСЬ ВДРУГ...

Мне представилось вдруг,
как ты женщину клеишь на рынке.
Ты торгуешься с ней
за какой-то кусочек грудинки.
А она раскраснелась,
смеётся, почуяв удачу, –
Чёрный локон
и говор хохлацкий, а может, казачий.
И она тебе дарит
секреты гречишного мёда,
И она для тебя интересна
как жизнь и природа.
Ты диктуешь ей адрес,
зовёшь нынче вечером в гости.
А она, смяв бумажку в карман,
повторяет: „Ой, бросьте!”
Твой крутой интеллект,
рефлексию на сутки унявший,
С ней вполне отдохнёт –
с этой Галой, Оксаной, Наташей.
Всё естественно, просто,
и нет никакого цинизма.
Это я загибаюсь
от собственного мазохизма,
Это я далека
от природы, грудинки и мёда,
От случайной любви,
от тебя и, вообще, от народа.


И СИ ПРЕДСТАВИХ ЗА МИГ... (перевод с русского языка на болгарский язык: Павлина Станчева)

Представих си само за миг
на пазара как сваляш девойка.
Пазариш се със нея
за парченце бекон. Правиш стойки.
Руменее и звънко се смее –
надушва добрия трофей –
чер перчем и говор южняшки,
навярно казашки.
Подарява ти тайните
на меда възгорчив.
Така интересна и лесна е
за теб – като речитатив.
Ти адреса диктуваш й свойски –
за да дойде на гости.
В джоба листчето мушва набързо
и повтаря, уж дава отбой:
„Ох, не бива!”
И така, интелектът ти строг,
от първичен инстинкт обладан,
за нищожно краткия срок
ще се прави на хала
с тази Наташа, с тази Оксана
или със тази Гала.
Вече всичко е просто, естествено,
никакъв няма цинизъм.
Само аз като мост се огъвам
от своя си мазохизъм.
Само аз съм тъй дива, чепата
и навярно далечна
от медеца, гърдичките крехки,
от случайни любови в натура,
от теб, въобще, от тълпата...





---------------
Руската поетеса, драматург и преводач Елена Исаева (Елена Валентинова Жилейкина/ Исаева) е родена на 6 февруари 1966 г. в Москва. Завършва факултета по журналистика към Московския държавен университет (1989 г.). Член е на Съюза на писателите на Русия (1992 г.) и на Съюза на театралните дейци на Русия (1997 г.). Публикува поезия в литературни сборници, алманаси и списания като „Поэзия”, „Истоки”, „Реалист”, „Кольцо А”, „Вечерний альбом”, „Вечерний альбом”, „Кардиограмма”, „Юность”, „Работница”, „Дружба народов”, „Новый мир”, „Современная драматургия”, „Русская поэзия ХХ века” и др. Превежда поезия от български, полски, сръбски и грузински език. Авторка е на стихосбирките „Меж миром и собой” (1992 г.), „Молодые и красивые” (1993 г.), „Женская логика” (1994 г.), „Случайная встреча” (1995 г.), „Лишние слёзы” (1997 г.), „Ничейная муза” (2000 г.), „Стрелочница” (2007 г.), на пиесите „Мой знакомый уголовник” (1995 г.), „Абрикосовый рай или сказка о женской дружбе” (1997 г.), „Вечная радость” (1997 г.), „Убей меня, любимая” (2000 г.), „Первый мужчина” (2002 г.), „Про мою маму и про меня” (2003 г.) и др. Носителка е на много национални и международни награди за поезия и драматургия. Живее в Москва.