И защото пак съм аз- днес по- топла съм
от мислите ти в нощите горчиви и самотни.
Когато ида като скитница на дни през юли,
в тази вечер тиха за двама ни да се помоля.
Далечни брегове и пясъци пареха нозете ми,
а аз песъчинките броях- дали те има или не.
И под обречено до болка небе със дъждове
исках да те чуя, че ме чакаш в нощ нелунна.
Сега вън съм. До чимшира спрях. В градината.
И чакам в някой твой прозорец да просветне.
Силуета ти да видя на липата през короната,
но да знам, че те има. За да чакам утрин синя.
Да видя силуета ти
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114072606823
Свидетельство о публикации №114072606823
Рецензии