Сергей Нельдихен Искренность Искреност

„ИСКРЕННОСТЬ”
Сергей Евгеньевич Нельдихен-Ауслендер (1891-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ИСКРЕНОСТ

Не се страхувай, приятелю, ако те нарекат безделник,
не се страхувай, приятелю, ако те наричат безделник
или още по-обидното – нравствен изрод.
Не злободневствай с никого, не рекламирай.
В примирението е истината, но то си е и лентяйство.
Нека в думите ти да звучи само искреност.
Ти самият се увери в това, че за всички, за всички
чистите крака са по-добре от опарените с коприва,
полираната маса е по-добра от остърганата с нож,
ароматът на розите е по-приятен от мириса на дим
и христоматията не е подходяща за настолна книга.


Ударения
ИСКРЕНОСТ

Не се страху́вай, прия́телю, ако те нарека́т безде́лник,
не се страху́вай, прия́телю, ако те нари́чат безде́лник
или оште по-оби́дното – нра́вствен и́зрод.
Не злободне́вствай с ни́кого, не реклами́рай.
В примире́нието е и́стината, но то си е и лентя́йство.
Не́ка в ду́мите ти да звучи́ са́мо и́скреност.
Ти сами́ят се увери́ в това́, че за вси́чки, за вси́чки
чи́стите крака́ са по́-добре́ от опа́рените с копри́ва,
поли́раната ма́са е по́-добра́ от остъ́рганата с но́ж,
арома́тът на ро́зите е по́-прия́тен от ми́риса на ди́м
и христома́тията не е подходя́шта за насто́лна кни́га.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Нельдихен
ИСКРЕННОСТЬ

Не бойся, приятель, если тебя назовут бездельником,
Не бойся, приятель, если тебя назовут бездельником,
Или еще обыденнее, – нравственным уродом.
Не злободневствуй ни с кем, не рекламируй.
В примирении всегда – правда, но безделье.
А во всех твоих словах пусть звучит только искренность.
Ты сам испытывал и даже то, что для всех, для всех
Чистые ноги лучше обожженных крапивой,
Полированный стол лучше скобленного ножом,
Запах роз приятнее запахов чада
И хрестоматия не годится в настольные книги.

               1921 г.




---------------
Руският поет Сергей Нелдихен (Сергей Евгеньевич Нельдихен-Ауслендер) е роден на 27 септември/9 октомври 1891 г. в гр. Таганрог, Ростовска област. Завършва Харковския университет. Участник е в Първата световна война. Публикува в списания и алманаси като „Абраксас”, „Цех поэтов”, „Литературное обозрение” и др. Смята се за поет-примитивист. Член е на третата вълна на гумильовската група на акмеистите „Цех поэтов” (1921-1923 г.). Работи във в. „Пионерская правда” и в Дома за художествено възпитание на деца в Москва. През 1931 г. е арестуван и интерниран за три години в Казахстан. През 1941 г. отново е арестуван без конкретни обвинения и изпратен в лагерите на ГУЛАГ. Автор е на книги с поезия, афористична проза, литературознание и литературни манифести, сред които „Ось” (1919 г.), „Органное многоголосье” (1922 г.), „Праздник (Илья Радалет): Поэмо-роман” (1923 г.), „Веселый стишок учёбе впрок” (1926 г.), „Основы литературного синтетизма” (1929 г.), „Перед тем как выйти в бой, эти правила усвой” (1929 г.), „С девятнадцатой страницы” (1929 г.), „Веселые чертежники: Книга для чтения учащихся 1-й ступени 2-3-го года обучения” (1930 г.), „Девять слов” (1930 г.), „Он пришел и сказал” (1930 г.), „Прогулка” (1930 г.), „Он пошел дальше” (1930 г.), „Гражданское мужество” (1933 г.) и др. Умира при неизяснени обстоятелства в началото на 1942 г. в един от лагерите на ГУЛАГ.