Борисова Ольга Михайловна - Ревност
Невнятно, что-то слабо возражала,
Унижена, не чувствуя вины,
Как листик на ветру она дрожала.
А он был резким и совсем чужим,
Словами сыпал,с жаром, беспощадно.
Презрительно, окинув взглядом злым,
Вдруг улыбнулся жестко и злородно.
Слова жестокие летели ей в лицо,
Острее становилась боль живая...
И падает с руки на пол кольцо,
Зловещим звоном душу разрывая.
Она стояла, плача, у стены...
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
РЕВНОСТ
Разпъната, стои тя до стената
и непонятно, слабо възразява.
Унижена, не чувстваща вина,
като лист на вятъра потръпва.
А рязък беше той и толкоз чужд,
сипещ думи с жар и безпощадно.
Презрително поглежда с поглед зъл,
внезапно се усмихва тъй злорадо.
Жестоки думи хвърля й в лицето
и болката й жива се изостря...,.
И пада пръстенът и там на пода
звънът зловещ душата й разкъсва.
Тя стои и плаче до стената...
Свидетельство о публикации №114072102859
Ольга Борисова Гура 21.07.2014 15:57 Заявить о нарушении