Дмитрий Трилунный Вопль совести Вопъл на съвестта
Дмитрий Юрьевич Струйский/Трилунный (1806-1856 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВОПЪЛ НА СЪВЕСТТА
Сам в глуха нощ, сред пусто място хитро скрит,
извърших злодеяние, със злост изпълнен,
и никой жертвата не чу... освен звезди!
Защо ли плаши ме светликът им безмълвен?
Ударения
ВОПЪЛ НА СЪВЕСТТА
Сам в глу́ха но́шт, сред пу́сто мя́сто хи́тро скри́т,
извъ́рших злодея́ние, със зло́ст изпъ́лнен,
и ни́кой же́ртвата не чу́... осве́н звезди́!
Зашто́ ли пла́ши ме светли́кът им безмъ́лвен?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Трилунный
ВОПЛЬ СОВЕСТИ
Один в глухую ночь, среди пустынных мест,
Как хитрый, робкий тать свершил я злодеянье;
Его мольбы никто не слышал... кроме звезд!
Почто ж мне страшно их безмолвное сиянье?
1830 г.
КРИК СОВІСТІ (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)
Один, – у ніч глуху, серед пусте́льних троп,
Як боязли́вий тать, – зверши́в я злодіяння:
Його благань ніхто не чув… окрім зірок!
Пощо́ ж мене́ страши́ть небес німе мовчання?
---------------
Руският поет, писател, композитор, изкуствовед и преводач Дмитри Трилунни (Дмитрий Юрьевич Струйский/Трилунный) е роден на 6/18 септември 1806 г. в с. Рузаевка, Пензенска губерния. Завършва нравствено-политическия факултет при Московския университет (1821 г.). Работи в Чуждестранната колегия и в Министерството на правосъдието. В печата дебютира през 1827 г. с поемата „Аннибал на развалинах Карфагена”. Публикува стихове, повести, пътеписи и статии за музиката и живописта в списания и алманаси като „Современник”, „Телескоп”, „ Литературная Газета”, „Галатея”, „Антей” и др., пише романси, симфонии и опери. Превежда творби на Байрон. Автор е на стихосбирките „Стихотворения Трилунного. Альманах на 1830 год” (1830 г.), „Картина” (1830 г.) и „Мелодии” (1837 г.). Умира на 3/15 януари 1856 г. в Париж.
Свидетельство о публикации №114071900090
КРИК СОВІСТІ
(переклад на українську мову: Микола Сисойлов)
***
Один, - у ніч глуху, серед пусте'льних троп,
Як боязли'вий тать, - зверши'в я злодіяння:
Його благань ніхто не чув… окрім зірок!
Пощо' ж мене' страши'ть небес німе мовчання?
***
Николай Сысойлов,
19.07.14
Николай Сысойлов 19.07.2014 14:35 Заявить о нарушении