Този свят
на клоуни и клоунади
на мутрички бленуващи
банкноти
на претъпкани затвори
на гета панелни във които
хората се мразят
любовта умира
с гниещи цветя и чувства
а пък старците бленуват
гроб
този свят
на умираща трева в пожари
на машини крясъци и прах
които ни побъркват
този свят
на всички смъртни
би бил може би прогнил
а животът ни без смисъл
ако няма малко музика
безсмъртна…
и отново ме привличат
черно-белите клавиши
и отново съм пияна
от въздушното пиано
на Шопен.
Свидетельство о публикации №114071907123