Полет неизвестност

самолетът се издига на височина
десет хиляди мига.
затегнала съм колана на страховете
и съмненията
и мисля че от тук животът се вижда
по-ясно.
както и смъртта.
само преди минути младият стюард,
чувствителен като мумия,
обяснява на два езика и демонстрира
единствения изход към надеждата
за оцеляване на илюзиите.
винаги става така –
дори когато е ясен краят
има надежда за обречените.
в такава яснота на съзнанието
прочитам мислено Стария завет:
“...блажени са вярващите
и тяхно е царството небесно...”
и макар да не вярвам,
Господ ми намига
и ми праща пухкаво-облачни мисли.
ето, мъжът отдясно е много секси
с тези снежнобели кичури и избелели дънки.
ако беше по-млад...
ако бях по-млада...
не, възрастта тук не е важна
а височината, климата и продължителността.
както в случая с полетите към неизвестност,
към една екологична неизвестност,
когато не знаеш
дали ще се вдигне димът и мъглата,
дали ще кацнеш.
мъжът ме поглежда с интерес.
“ела, наведи се да те целуна,
може да ни е за последно!” – си мисля.
мразя тази безтегловна пустош!
означава че не съм птица,
не мога да летя продължително,
трябва да кацна бързо
за да усетя твърдостта на камъка.
височината е покъртителна –
издигаме се над своето минало,
всички електронни приспособления,
телефони и лаптопи са изключени,
връзката със Земята се къса,
както и с плачовете и стенанията на болните,
със раните ни от приятелски куршуми,
с предателите, със палачите и жертвите.
трябва нещо да се променя,
в този свят на двойнствености
винаги има Кайн и Авел.
трябва да се коленичи пред природата,
да се целуват петите на тревата и камъка.
в самолета ситуацията е
далеч по-сигурна,
дори да се гледаме изпитателно
всички сме еднакво невинни
на това дърво без корен.
пилотът предупреждава
че предстои тежко кацане.
аз съм закопчана със същите съмнения,
може би трябва да рецитирам молитва,
да помоля мъжа да държи ръката ми.
самолетът се гмурка
в гъстата мъгла и огнената пяна.
и няма никаква видимост –
нито Тук
нито Отвъд...
така че, приятелю,
десет хиляди мига
са равни на Вечност.


7 август 2010 , Москва