Жертвоприношение

(Някога, много отдавна в империята на Луи Бонапарт Шарл Бодлер написва прокълнатата книга стихове  “Цветя на злото” - откровено за пороците и  за
човешкото нещастие.
Малко по-късно в началото на XX век Василий Кандински с гамата на ярките цветове рисува  космически катастрофи.
И двамата гении тогава са били забранени)
..................................



Москва гори,
капят звезди,
отровен е въздухът,
дишаме  Менделеев,
наоколо - мъгла и дим,
и  хора като изсушени пеперуди,
болниците са хербарии,
умиращите нямат думата.

горят торфените блата,
пороците, идеалите:
“на крак, о парии презрени!”
и се събуждат сенките,
повръщат кръв и лозунги.

на “Никитский бульвар” дом 7 
под звуците на псалми
издъхва Гогол,
на “Борисоглебский переулок” 6
Цветаева ридае
над мъничкия труп
на тригодишната Ирина.

камбаните на Кремъл
пеят погребално.
аз коленича,
аз се моля,
заклинам – никога вече
няма да изоставям децата си
в този въздух, натежал от метали.

между смог  и  разплакана луна
посивели дървеса в Лефордовия парк,
а аз с ужасния художник Кандински
съзерцавам агонията на природата,
пустинята, човешките пороци,
цветя на злото,
смъртта на илюзии велики.

каква отрова! -
заблудата, че човекът
е  недосегаем,
че оня колос със сърпа и чука
може да  изнасили природата
и да я захвърли мъртва в канавката.

“искам да дишам!” – крещи човекът,
а не може,
искам да дишам
да дишам
дишам...

ние сме жертвения агнец
под купола,
ние в пещта на август -
“август, астри...”  - сънища на поети...

Москва гори
и сънищата ни червени
като кървава рисунка,
като космически пейзаж
едва ли ще оставят диря.


8 август 2010 г., Москва