Не исках
да си тръгваш!
А нощта
пропълзяваше едва
и звездите
немееха в почуда
как вятърът
от този миг
остана сам
и без глас.
Тръгна си.
По пътеката,
постлана
с изтънелите следи
на мрака.
Очите ми
по очите ти горяха
и едва- едва
шепнеха слова,
които ти наричах.
Не усетих и дъжда,
който се кикотеше
по облещените локви,
а аз само името ти
тихо сричах
и беззвучно устните ми
как мълвяха…
Още те обичам!..
Тръгна си.
И не се обърна.
Ни веднъж.
И не чу
на сърцето ми
отронените вопли.
Болка
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114071902856
Свидетельство о публикации №114071902856
Рецензии