Duende

той е в мен
когато съм сечиво в ръцете
на Великия разум

причина за
опожаряването ми
без теб
за теб
с теб

когато съм сама
и се разхождам 
из белите полета –
черен роб
на буквите, думите, ритмите

той е в мен
когато купувам хляб
продавачът ми подава рестото
и се смее
или варя сладко от вишни
садя здравец в саксия
пия гъсто червено вино
броя цимбалите и
барабаните на Лудвиг
лежа на дивана и
сълзите ми се стичат
беззвучно

когато гледам бакърено-златна
планината насреща
и отлитащите ята
в пурпурния шлейф на залеза

когато прелиствам
стар албум
изхвърлям
стари писма и стихове
когато ме раняват
или забравят

когато звънецът на входната врата
звъни
направо подскачам
или мобилният изписва
твоето име

в мен е огънят
когато чета Лорка
гледам
Ел Греко “Христос носи кръста си”
“Капричиите” на Гоя
слушам
Хосе Карерас
Пако де Лусия
фламенко в Мадрид
Барселона, Андалусия
като вик от дълбините –
arte jondo
- дълбоко изкуство

в мен е огънят
когато купувам рози
с цвят на кръв
когато смъртта ми показва
ракети с бойни глави
или мисля за евреите
в Аушвиц
Бухенвалд, Дахау
бебетата в Хирушима, Фукушима,
400 милиона деца гладуващи
на планетата

древната племенна болка
по-дълбока от всички морета
хлипаща от безнадеждност
през вековете

аз съм огънят
в очите на просяка от София
Мадрид, Ню Йорк и Токио
 
напълно сама
изгаряща в камината
единствена
пепел

дуенде  съм  –

привидение
свито в черепите на града
при лунна светлина
ангелът в мен съм
...или демонът
 
пеещата мъка

до кръв
до дъх
до End .