не зная колко безтегловни часове музика
съм поемала полужива-полумъртва
когато ме напускаха мъжете които обичах.
тонове Шопен се лееха
в лепкави привечери
докато очаквах нещата да се оправят
валсове и балади в горчивите нощи
в очакване, в лудост и в горест.
колко лудост ми е била дадена
да се удавя
докато стъпките се отдалечаваха
а телефонът – умъртвен
аз – в очакване нещата да се върнат.
движех се в транс ослепяла, мъртва
но поглъщаща с часове ноти и ритми
като удавник вкопчен в сламка
а мъжете си отиваха
а раздялата стреляше в упор…
няма звук от стъпки
няма звук от телефон
отвсякъде съм обградена с високи бели стени
и черна тишина
и всичко което имам е музиката.
Музикално пиянство
© Copyright: Илеана Стоянова, 2014
Свидетельство о публикации №114071400046
Свидетельство о публикации №114071400046
Рецензии