Гостенката
след дванадесет години отпуск
чувам как небето се разтваря
и светкавицата мята копие
докато плача и се смея
слушам някакъв акордеон във джаза
и червено-златно се разтапям.
майка ми ще дойде скоро
ще посвири на пианото, ще се разпее
с плътния сопран ще тананика Тоска
ще прибира кока в сребърната шнола
ще е млада милосърдна и красива.
майка ми ще дойде скоро
с тихи стъпки ще се лута
във мастилената нощ
ще се учуди
колко се е променил живота
ще попита за баща ми
още ли живее в пирамидата от книги
ще е малка и невинна като моя дъщеря
ще й купувам шоколад и вафли.
духнах бялото глухарче, мамо,
семенцата му отнесе вятъра
дай ръчица изтъняла
между нас е само твоето отсъствие
докато във мрака паля изречение
докато още ходя по въжето...
Свидетельство о публикации №114071400100