Ако ти… още днес…
ако още днес си тръгнеш,
сега, в тази минута,
скована от празнота,
ще изровя земята до дъно,
следите ти там да открия
и да тръгна… по тях да тръгна,
теб да намеря по мълчалива луна.
По вятъра хабер далечен
ще напиша и ще пратя,
по хоризонти да те дири,
че без теб светът умира,
че без теб света го няма,
а слънцето залязва,
без да може да се върне.
И ще вали…още днес…
сега… ще вали непрестанно
дъжд от сълзи, от очите ми.
И край за мъката ми няма,
и пролет няма пак да има,
нито лято ще се върне,
ни пък есен ще опъстря
дните ни разплакани и тъжни.
Премръзнали до болка.
И ще бъде хлад…
и студ сърцето ще обгърне…
и хали ще ни веят,
ако ти си тръгнеш
и назад очи не свърнеш…
Ако си тръгнеш сега…
Ако от мен си тръгнеш…
Ще бъда само… зима…
Ще бъда само зима
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114071209289
Свидетельство о публикации №114071209289
Рецензии