В тази вечер под дъжд безразличен
горестта си аз искам да скрия.
Не дочаках от тебе:"Обичам те!"
и във мен черни кучета вият.
Стискам устни да не заплача,
пия жълтата огън-ракия.
В полусенките сиви на здрача
твоя образ очите ми пият.
Между нас е ръка разстояние,
а за мен - неизбродно пространство.
Във кръвта ми - река отчаяние,
нелечимо любовно пиянство.
Пръскам думи - фонтан от любезности,
а тъгата струи необятна.
Тази юнска прощална трапеза е
мое ново душевно разпятие.
Неприкрита с кокетство фалшиво,
аз пред теб съм с душата си гола.
А дъждът ми нашепва мотива,
че любов в този свят се не моли...
Тъга
© Copyright: Дафинка Станева, 2014
Свидетельство о публикации №114071006673
Свидетельство о публикации №114071006673
Рецензии
Дождливо, пасмурно, тревожно
И управлять душой так сложно...
Удачи! В.Л.
Валерий Латынин 10.07.2014 23:14 • Заявить о нарушении
И управлять душой так сложно...
Удачи! В.Л.
Валерий Латынин 10.07.2014 23:14 • Заявить о нарушении