Круговорот
(Весела Йосифова)
Как же юность быстротечна!
Зрелость в гости заглянула,
залпами десятилетья
выпив,
глазом не моргнула.
Ранил душу камень каждый,
а дробили – больно было.
Всё закончилось однажды –
я ещё не долюбила.
Я курила сигареты...
Я с мольбой просила Бога
дать мне добрые советы,
мудрости – хотя б немного.
Ты опять ко мне вернулся.
Я простила. Как умела.
И в глазах твоих послушных
отразиться вновь посмела.
… И уже шепчу стихи.
Весела Йосифова
Крговрат
Младостта – тази малка хитруша,
да си тръгне реши изведнъж.
Изпи ми няколко десетилетия,
без дори да й мигне окото.
Надроби ми душата на хапки -
дето мина раздаде на всеки.
После хукна нанякъде като мъж,
който не ме е долюбил.
Пи за Бог да прости Зрелостта,
три цигари със нея изпуши,
два-три мъдри съвета й даде
една друга как да се лъжат.
Най-накрая при мен се завърна,
побеляла от срам ме прегърна,
потопи се дълбоко в очите ми –
нали все пак от там е тръгнала.
… И ми подшушна стихотворение.
Свидетельство о публикации №114070909085