Юлиан Анисимов Камень это рука Камъкът това е ръка

„КАМЕНЬ – ЭТО РУКА...”
Юлиан Павлович Анисимов (1886-1940 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КАМЪКЪТ – ТОВА Е РЪКА

Камъкът – това е ръка,
която
е стиснал страхът,
затова е лежащ,
усамотен светът,
затова камъкът винаги
прилича на чаша,
затова камъка винаги
търсиш, за да изпиеш.


Ударения
КАМЪКЪТ – ТОВА Е РЪКА

Ка́мъкът – това́ е ръка́,
коя́то
е сти́снал страхъ́т,
затова́ е лежа́шт,
усамоте́н светъ́т,
затова́ ка́мъкът ви́наги
прили́ча на ча́ша,
затова́ ка́мъка ви́наги
тъ́рсиш, за да изпи́еш.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юлиан Анисимов
КАМЕНЬ – ЭТО РУКА...

Камень – это рука,
Которой
Сжат страх,
Оттого лежащий,
Замкнутый мир,
Оттого всегда камень
Похож на чашу,
Оттого всегда камня
Ты ищешь испить.




---------------
Руският поет, преводач, художник и изкуствовед Юлиан Анисимов (Юлиан Павлович Анисимов) е роден на 9/21 юни 1886 г. в Москва. Учи живопис и скулптура при Анри Матис във Франция (1907-1909 г.), слуша лекции по философия в Сорбоната (1909-1910 г.) и в Строгановското художествено-промишлено училище. Като поет дебютира в сп. „Современник” през 1912 г. Участва в творческите срещи на литературно-артистичния кръг „Сердарда” (1910 г.), съосновател е на поетическото обединение „Лирика” (1913 г.). След Октомврийската революция работи в Третяковската галерия и в Академията за материална култура. Превежда немски, английски и американски поети. Автор е на стихосбирките „Обитель” (1913 г.), „Ветер” (на коректура, 1915 г.) и „Земляное” (1926 г.). Умира на 11 май 1940 г. в Москва.