Александр Введенский Я не верю Аз не вярвам

„Я НЕ ВЕРЮ...”
Александр Иванович Введенский (1904-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЗ НЕ ВЯРВАМ

Аз не вярвам в рояка звезди,
аз вярвам в една звезда.


Ударения
АЗ НЕ ВЯРВАМ

Аз не вя́рвам в роя́ка звезди́,
аз вя́рвам в една́ звезда́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Введенский
Я НЕ ВЕРЮ...

Я не верю в количество звезд
я верю в одну звезду.



Я НЕ ВIРЮ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

Я не вíрю у кíлькість зіро́к
я вíрую в зíрку одну́.





---------------
Руският поет, писател, драматург и философ Александър Введенски (Александр Иванович Введенский) е роден на 23 ноември/6 декември 1904 г. в Санкт Петербург. Пише стихове от гимназиалните си години. Известно време учи в юридическия отдел към факултета за обществени науки при Петроградския университет (1922 г.), а през 1923-1924 г. работи в Държавния институт за художествена култура. Член е на Ленинградския съюз на поетите (1924 г.), на литературно-театралното обединение „ОБЭРИУ” (1927 г.) и на Съюза на писателите на СССР (1934 г.). Смята се за творец-футурист. През 1925 г. публикува свое стихотворение в имажинисткия сборник „Необычайные свидания друзей”, до края на живота си успява да отпечата само още две свои стихотворения за възрастни. Създава дълбоко философски съчинения, пиеси и сюрреалистични творби като „Значенье моря”, „Две птички”, „Кончина моря”, „Убийцы вы дураки”, „Кругом возможно бог”, „Куприянов и Наташа”, „Потец”, „Некоторое количество разговоров”, „Елка у Ивановых”, „Где. Когда”, „Серая тетрадь” и др., но печата предимно творби за деца. Сътрудничи на сп. „Ёж” и сп. „Чиж”, автор е на книгите за деца „Много зверей” (1928 г.), „Кто? Детские стихи” (1930 г.), „Щенок и котенок” (1937 г.), „О девочке Маше, о собаке Петушке и кошке Ниточке” (1937 г.), „А ты?” (1941 г.) и др. През 1931 г. след анонимен донос е арестуван, прекарва няколко месеца в затвора, след което до 1936 г. е интерниран в Курск. На 27 септември 1941 г. отново е арестуван с обвинение за контрареволюционна дейност. Умира при неизяснени обстоятелства на 19 декември 1941 г. в Казан. Публикации на поетичното му наследство излизат на Запад чак след 1980 г., а в Русия след 1993 г.