Лирически миниатюри

///

Най- тъжна ли съм на земята,
че сърцето ми е в скърби- храм.
Една прекрасна утрин се задава,
след нощта, в която бил си сам.

Най- нещастна ли съм на земята,
че обречена съм все сама да бродя.
На себе си дори не мога да призная
как обичам… Помогни ми, Боже!

///

С надежда потегли морякът със сини очи
към кораб на кея, платна ширнал до края.
Усмивка го грее, как радост у него личи,
че него любима го чака след пътя безкраен.

И смело прекрачва- сърцето тупа в гърди,
радостта му прелива как напълнена чаша.
Знае той, че чакат моряка с възсини очи,
тя от брега му изпраща любов и надежда.

///

Небето ми е пеперуда…
разперило криле на облаци до края.
И сякаш душата ми превръща в чудо,
а в очите ми разхвърля своята омая.

Небето ми е синя мигла…
пази ме от гърмели среднощни.
И сякаш ми е невидимата моя книга,
по която пиша сънища и спомен още.

///

Четиристишия

Животът все някак си върви.
Не пита нищо. Просто пълни те. До грам.
Днес е скучен. И подхвърля ти мъгли.
Но утре… Захласваш се по него. И без свян!

///

Ревнувам те от всичко и от всеки.
Ревнувам те- дъх последен в мен.
Ревнувам те от думите неречени.
Ревнувам те- и нощем, всеки ден.

///

Само във един куплет ще те закича,
небетата ще разпъна като слюда.
По въздуха ще те изписвам сутрин,
и на кълвача по звъна ще те заключа.

///

картина- мрежата