Предусещам в стъпките си- лъх упоен
с потока на сълзите ми горчиви в здрача.
И някой шепне ми с глас някак си уморен,
че не бива… не бива миг повече да плача.
И тишините в мен жалостно простенват,
молят се за глас, а у мен въобще го няма.
Душата ми е сякаш пристегната с каиш,
а във вените ми тегне болката страдална.
Стискам зъби, а сърцето как вулкан бучи,
ще се пръсне… що ли… дяволът си иска.
Въздухът у мен скрипти, сякаш вият хали,
а душата ми като че ли в гърлото ми стигна.
И вървя, а се спъвам… бродница в тъмница,
а пътищата ми навървени един връз друг.
По полята вместо с`семена, засети с камъни,
и класове клас класят… а пясъци се ронят.
Предусещам… как странности у мене стенат,
и затъвам из тресавища безпътна, и умирам.
Тук е лес, а пък там море… как вълните вият!
Душата ми отшелница сама е… И погива.
Предусещане
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114070800348
Свидетельство о публикации №114070800348
Рецензии