Димчо Дебелянов
Потічок оминає схили…
Потічок оминає схили,
вливає спогад в кожний звук —
колись з тобою тут ходили,
з’єднавши потиск наших рук.
Навколо все сповила тайна,
і нас п’янив щасливий чар,
бо в першу весну — щастя сяйне,
і перша радість — перший жар.
Але сподіваному слову
не пролунати на межі,
бо хоч були ми поруч знову,
проте далекі і чужі.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригінал:
Димчо Дебелянов
Потокът стене в долината
Потокът стене в долината,
отеква спомен в всеки звук —
тук нявга двамата със нея
пристъпвахме един до друг.
Валеше тихо, едностайно,
но нас опил бе дивен чар
пред радост първа — щастие незнайно,
пред първа пролет — първи жар.
Ала на устни не изгрея
с години чаканата реч,
че бяхме близко двама с нея
и пак безкрайно надалеч.
Димчо Дебелянов. Потiчок оминае схили...
© Copyright: Любовь Цай, 2014
Свидетельство о публикации №114070500272
Свидетельство о публикации №114070500272
Рецензии