VIII Международный конкурс. Юлияна Великова

Юлияна Великова. БОЛГАРИЯ

http://www.stihi.ru/avtor/doneva

БОЛГАРИЯ
Гр.Ямбол
К-с. – „ Зорница“ бл.№ - 8
Вх. – „ Д “ Ап. – 117
Юлияна Великова

Тел. 0888940342

Ниже опубликованы стихи  на болгарском языке (для перевода их на русский, украинский или польский языки),а далее следуют переводы Юлияны Великовой с русского языка.


Родена съм 1947г. Живея и творя в гр. Ямбол.
Пиша за деца и възрастни.
Издала съм следните книги:
" Заслушана в душата си " -лирика
" Весели искрици " - стихове за деца
" Случки в гората " - приказки в стихове
" Под сянката на ореха " - разкази
Съавтор съм на 15 поетични сборника.
Член сън на СНБП - Гр. София
и на Ямболското писателско дружество.

*  *  *

Я родилась в деревне Бояново Ямболской области. Сейчас живу в городе Ямболе.
Я пишу стихи и прозу со школьных лет. Мои произведения могут быть прочитаны во
многих газетах и журналах в Болгарии. Я съавтор 20 поетических алманахов.
С 2001 по 2012 год, вышли из печати мои книги:
1. - "Я слушаю свою душу " - лирика
2 -"Веселые огоньки" - стихи для детей.
3 - "Вот что случилось в лесу" - сказки в стихах
4 - "В тени лесного ореха" - рассказы
5 -"Вот такие то - дела" - рассказы
6 - "Минорные созвучия" - лирика
Наград:
Вторая награда для поезии и вторая награда для рассказа на конкурсе
националной газеты.
В 2012 году на международном конкурсе для перевод, в Стихи Ру, я получила
высший приз для стихотворения Галины Шестаковой - "Во славу Божию" и первы приз
для стихотворения Ольги Мальцевой Арзиани - "Даже если не будет меня"
Я член Союза независимых болгарских писателей - София и Дружества писателей
города Ямбола.



КАКВО СИ ОЩЕ

Юлияна Великова

Страдание и мъка,
желание, копнеж,
очакване, разлъка,
 пропит със страст мълвеж,
импулс и вдъхновение,
илюзия, мечта,
кавги и опрощение,
ридание в нощта,
безброй безсънни нощи,
сълзи при залез тих...
Любов, какво си още
да те опиша в стих?

*  *  *

Что может быть больше

Подстрочный перевод с болгарского
Светланы Мурашевой
http://www.stihi.ru/2012/03/27/11361-



Страдания и скорби
желание, стремление,
ожидание, прощание,
речи, пронизанные страстью,
импульс и вдохновение,
иллюзия, мечта,
ссоры и прощение,
плач в ночи,
бесчисленные бессонные ночи,
тихие слезы на закате ...
Любовь - что может быть больше,
Чем описать её в стихах?

*  *  *

Литературный перевод с болгарского
Светланы Мурашевой.


Что может быть больше

http://www.stihi.ru/2012/03/27/11361-


Страдания и муки,
желание влечёт,
прощания, разлуки
и страсти сладкий мёд,
вдруг вспышка – вдохновенье,
иллюзия, мечта,
обида и прощение,
рыданье, маета,
венок ночей бессонных,
плачь, что в закате стих ...
Любовных чувств  - бездонных,
Что мой слагают стих?

 

*   *   *

КАК ЕЩЕ?..

 
(вольный перевод П.Голубкова)

И страдания, и муки,
И желание, и страсть,
Ожидания, разлуки,
И речей влюбленных сласть,

И экстаз, и вдохновенье,
И к иллюзии ключи,
И обиды, и прощенья,
И рыдания в ночи,

И кошмар ночей бессонных,
И росинки слез в глазах...
Ах, Любовь, ну как еще мне
Описать тебя в стихах?

*  *  *

КАК СКАЗАТЬ?..

(перевод П.Голубкова)            
 
Страдание и мука,
Желание и страх,
Томление, разлука,
Страсть жаркая в речах,
И шок, и вдохновение,
И сказка, и мечта,
За ссорой - примирения,
И плач, и маета,
И тьма бессонной ночи,
И вечера в слезах…
Любовь в четыре строчки
Как уместить в стихах?


=============  ====================

 

=======  ==  =============

ЗАМЛЪКНА  ДВОРЪТ

Юлияна Великова


Две малки весели слънца,
до вчера в двора си играеха.
С очички-бистри езерца,
бели и щуротии правеха.

От крясъци и от закачки
до тъмно дворът ни ехтеше.
Навред разхвърляха играчки,
тъйвесело и шумно беше..

Но свърши лятото и ето,
дойде синът ни със колата,
гостува ден-два, след което
замина заедно с децата.

И пак останахме самички.
Сълза в очите заблестя.
Без внучетата ни мънички
замлъкна дворът - опустя..

Дори от полога, яйцата,
забравяме да съберем.
А с радост, ах, каква, децата,
пребираха  ги всеки ден.

И камиончето ожулено,
все пълно с круши неузрели,
е вече празно и потулено
между сандъци и варели.

И само в кухничката малка,
на маса, върху мушамата,
стои забравена близалка
и ни напомня за децата.

=========  ======  ============

ЩЕ ГРЕЙНЕ ПРОЛЕТ

Юлияна Великова


Нозете тичат все към твоя  праг.
Сърцето в отчаяние трепери.
Какво очаква още да намери,
щом прагът е затрупан с вечен сняг?

Щом дъжд и пек , до днес не са успели,
снегът от твоя  праг да разтопят,
нозете ми от студ ще се сковат,
но как ще спре сърцето да трепери?

Ще грейне пролет в моя мрачен ден
и радост пак ще светне във очите.
Мракът,днес в сърцето ми стаен,
утре ще го разтопят лъчите.

Знам, не съм родена за тъга.
Ще прогоня болката всевластна.
И в тази пролет, толкова прекрасна,
покой  в сърцето  си ще призова.

========  =============  ===============

ПЕСНИТЕ МОИ

Юлияна Великова


С изранени  нозе през дните си крача.
Душата ми силом товара си влачи.
В очите ми - мрак. Притиска ме   здрача.
Удавено в мъка, сърцето ми плаче.
Съскат завистници злобно край мен -
с думи камшици да ме убият.
Пълнят с отрова всеки мой ден,
сетни надежди в душата да срият.

Не са ми нужни слава, пари...
Не затуй днеска сърцето более.
В джоба да нямам стотинка дори,
стига ми туй,че мога да пея.
Песните мои!...Те са ми нужни,
като глътчица въздух, като капка вода.
Да мога сама в нощи теменужни,
за радост и скърби, стих да редя.

Само тогава, сърцето ми клето
да бие ще може в мойте гърди.
Без песни,о,Боже, в туй време проклето,
какво ли остава духа да крепи!

=============  ==============  ===========

СПОМЕНЪТ, В СЪРЦЕТО МИ СЪБУДЕН

Юлияна Великова


Виси над мене сводът - тъмен, свъсен...
Сама съм... В час следобеден и късен,
вървя по път забравен и безлюден
и споменът, в сърцето ми събуден
ме връща в дни на нежност.
Душата ми се гърчи... Безнадеждно
отекват стъпките ми в тишината.
Потръпвам - от студа, от самотата...
Мълча, опитвам да не мисля,
но болката отново в мене писва.
Лежа с неподвижни очи и чакам
да свърши ноща,да дойде нов ден,
с един замах да разпръсне мрака,
а може би-и болката в мен!
Мислите,виещи бродници в мрака
се блъскат без път и посока.
Часовникът стенен отмерено трака-
сто чука в ушите ми чукат.
-Слънце,протегни златни ръце,
прогони тази нощ черна,
пожали огорченото ми сърце,
а обидата в него-безмерна,
се отмие.
И думите пълни със злъч,
дето не спират в ушите да вият.
Прогони ги с първият лъч!

=============  =========  ================

МАГИЧНА СИЛА

Юлияна Великова


Тъжен ден...Стоях сама отвън
и зрееше в сърцето гневен вик.
Но ти дойде и само с чуден сън
мога да сравнявам този миг.

Разтвориха се  небесата сини
от погледа ти - в миг стопи гнета.
Каква бе тази тъй магична сила
на две очи, да ми дарят света!

Не знам...Гневът изчезна като дим
и грейна пак в сърцето ми заря.
О, бил си ми така необходим,
като след нощен мрак, зора..


*  *  *

Юлияна Великова

Магическая сила

Екатерина Козырева
   
Перевод с болгарского

Стою одна… Печально мне.
И зреет в сердце гнева крик,
Но ты пришёл, как в чудном сне,
Помог смириться этот миг.

Глаза твои, как небо сИни,
А взглядом вновь душа согрета,
Что за магическая сила –
Мне очи дарят бездну света!

Не знаю… Гнев исчез, как дым,
На сердце счастья фейерверк,
Он был мне так необходим,
И после ночи не померк

*  *  *

Юлияна Великова

МАГИЧЕСКАЯ СИЛА

Перевод с болгарского языка

Натальи КАРЕТНИКОВОЙ
   
День был печален. Все вокруг уныло.
Рыдало сердце, издавая тихий стон.
Но ты пришёл, и сбылся чудный сон!
Лишь с ним сравню я то, что с нами было!

Как глаз твоих открытых небеса
Все муки сердца утопили сразу?
Я глаз таких не видела ни разу,
Чтоб  целый мир отдать за те глаза!

Мой гнев растаял и внутри померк.
Как будто не было его в помине, нет.
И в сердце запылало, словно фейерверк,
Как после ночи вспыхнувший рассвет!

*  *  *

ВОЛШЕБНАЯ СИЛА

(перевод П.Голубкова)
            
Печальный день… И настроение из рук вон,
И в сердце вызревает злобный крик.
Но ты пришел, словно видение, как мой сон,
И всё переменилось в тот же миг.
 
И небо стало вдуг синее синего,
И крика злобного растаял в сердце след.
Какой магической глаза владеют силою,
Способной подарить мне целый свет!
 
Не знаю… Зло растаяло, как дым,
И снова в моем сердце солнце всходит.
О, как ты мне всегда необходим,
 Чтоб за ночами вслед встречать восходы…

*  *  *

МАГИЧЕСКАЯ    СИЛА

по мотивам болгарской поэтессы

 Юлияна Великова

СВЕТЛАНА ТРАГОЦКАЯ

      Подстрочник

Тяжёлый день…Стоял снаружи
И зрел в сердце гневный крик…
Но ты пришёл, как чудесный сон,
Такой, ни с чем несравнимый миг.
Открылось небо синее,
Ты глянул и растопил  столько тяжести,
Как будто в тебе магическая сила
И твои очи мне подарили свет!
Не знаю…Гнев исчез , как дым,
И моё сердце согрела заря,
Ты мне был так необходим
Как  свет зари  среди мрака.

*  *  *

 МАГИЧЕСКАЯ    СИЛА

  Светлана Трагоцкая 2 
             
   по мотивам болгарской поэтессы

        Юлияна Великова 
      http://www.stihi.ru/2011/05/02/2004

   В твоих глазах магическая сила,
   Ты глянул и душа моя оттаяла...
   Явился ты , как свет мечты красивой
   И как зари сияющее зарево.
   
   Моей душе открылось небо синее
   И столько света в сердце моё хлынуло
   Растаяли зимой узоры инея,
   И мрак исчез и грусть меня покинула.
 
   В твоих глазах магическая сила,
   Ты , как заря, мне был необходим,
   Чтоб каждой ночью грела и светила
   И чтобы мрак рассеялся, как дым.


==========  ==========  ==============

ЛЮБОВ  БЕЗ МЯРА

Юлияна Великова


Тук е!... Макар, в не туй измерение
и в пътят си видимо да го не срещаме,
но тук !. Присъства чрез свойте творения
и със сърцата си ний го усещаме.
За нас светлина е, и мир и любов,
като фар мощен в пътя ни свети.
И в любовта си към нас ,бе готов
да разпне на кръста дори и сина си.
И го разпъна и жертва той стана,
заради нас, да живеем во веки.

И само едно поиска в замяна _
вяра трошица да има у всеки.
А да сме близо до  Бог ,ние можем,
щом във сърцата си скътаме вяра
и щом живеем със словото Божие,
Бог ще ни дари с любов без мяра.

=====  ==============  ===================
,
ЛАСКАВИ ОЧИ

Юлияна Великова


Две ласкави очи, две думи топли...
и ледът в сърцето се стопява.
В душата  ми, пак лира зазвучава
и заглушава тъжните и вопли.

Очите ми отново оживяват
и жадно търсят твоите очи.
Все, струва ми се нещо притаяват,
от тях не  струят прежните лъчи.

Но ето, като слънце заблестяват
и обгръщат    като с ореол
сърцето ми щастливо. - От лъчите
засиява целият простор.

И гледам ,упоена от любов,
най скъпите, най милите очи.
И лирата отново е готова,
в душата ми, с любов да зазвучи.

*  *  *

Светлана Трагоцкая 2

    Подстрочник

Твои ласковые очи, тёплые слова
Лёд на сердце растопили…
И лира моей души зазвучала
И заглушила тяжёлые жалобы.
Мои глаза снова оживают
И с нетерпением ищут твои глаза.
А я думала, что всё исчезло(притихло),
От них струятся прежние лучи.
И здесь , сейчас солнце заблестело
И охватило, как ореол,
Сердце счастьем от лучей засияло,
Засиял простор  весь!
Взгляды наполнены любовью,
Дорогие , любимые глаза,
И лира снова готова звучать,
И душа моя от любви запела.

*  *  *

 ЛАСКОВЫЕ ОЧИ

Светлана Трагоцкая 2 
         
по мотивам болгарской поэтессы
    Юлианы Доневой

http://www.stihi.ru/2011/05/03/7568


    Твои ласковые очи
    И горячие слова
    Лёд на сердце растопили
    И мороза кружева.

    Зазвучала снова лира,
    Светом полнятся глаза.
    Думала душа остыла,
    Взгляд твой дарит чудеса.

    Засияло снова солнце,
    Засветился ореол.
    Счастье снова в сердце льётся,
    Улыбается простор!

    С бесконечною любовью
    Взгляд твой будит ото сна,
    Очи самые родные...
    И в душе звучит весна.

*  *  *

Юлияна Великова

Татьяна Воронцова

Вольный перевод

 Добрые глаза      

Твои глаза и тёплые два слова ...
И лёд на сердце сразу тает.
Душа рыдающая, снова
Звук нежной лиры пробуждает.

Мои глаза светятся, вновь ожили,
Как прежде, взгляд твой жадно ищут.
От струн, что молча, грусть таили,
Проснувшись, свет лучами брызжет.

Как будто солнце вышло, заиграло,
Вокруг меня лучей сиянье.
И сердце вдруг счастливым стало,
Весь мир - улыбок обаянье.

Смотрите, я пьяна опять любовью
От добрых глаз, от самых близких.
И лира вновь звучать готова
В душе, что жаждет звуков чистых.

02.12.2011г.

*  *  *




============  ============  ================


НЯМА ДА ПАДНА!

Юлияна Великова


Връхлитат ме бури смразяващо-ледни.
На крака се задържам едва.
И чувствам,че губя сили последни
готова да падна.
Но миг след това,
усещам,че някой прихваща ме здраво,
заслонил ме с тяло от бурята зла.
И мисля: При тази прегръдка корава,
да падна, аз просто
не бих могла.
И силите мои отново се връщат.
И се не плаша от бури досадни.
Щом има ръце да ме прегръщат,
няма да падна,
няма да падна!

*  *  *

НЕ ПАДАТЬ!

 (перевод П.Голубкова)               
 
Завертит меня снежных вьюг кружение.
И нет уж прежней стойкости в ногах.
Чую, теряю силы я последние,
Упасть готова. Но проходит страх,
Когда подхватит кто-то крепкою рукою
И заслонит меня от вьюги и от зла.
А я подумаю: Объятие такое –
Лишь для того, чтобы упасть я не смогла.
И чую, силы снова возвращаются,
И вьюга перестала раздражать.
Пока такие руки попадаются –
Не буду равовесия терять!


============  ===========  ===============


КОЛЕДА

Весела Коледа - празник! И все пак
не е като тази от моето детство.
Няма я злата и лютата зима,
няма го снежното, бяло вълшебство.


Още си спомням нощта срещу Коледа:
вятърът свири, скрипнал е студ...
Ние не спим, тъй сме щастливи,
свити на баба в топлия скут.

- По-тихо, слушайте - шепне ни баба,
кой така силно вратата удари?
Не е то вятърът. Ставайте бързо,
май че дошли са у нас  коледари!

Песен и тропот отвънка се чува.
- Те са!... Е, хайде, вървете отваряйте.
Снежна вихрушка отвънка нахлува,
влизат посипани в сняг  коледари.

Всичко наоколо в миг засиява,
смесват се тропот и глъчка, и шум..
Смъмря ни баба: - Не вдигайте  врява,
я виж, дошъл е и нашият кум!

Стихваме. Еква тържествено песен.
Даже и вятърът стихва навън.
Светят лицата ни в унес божествен
и мислим дали пък това не е сън!

Как ще потъне тоз спомен в забрава,
толкоз щастливи сме били тогава!

=============  ==============  ===============

НЕЖНА БАЛАДА

Шушнат листата... и спомням си аз
лунната нощ, серенадата,
топлите думи, тъжният глас
и онази тъй нежна балада.

Ах, вие листи, пролетно- свежи,
не зная какво си шептите,
но отново събудихте мойте копнежи,
илюзиите ми, мечтите.

Пейте си листи, свойта балада,
ще слушам,ще гледам небето,
ще се връщам отново в моята младост,
с копнеж и с трепет в сърцето.

*  *  *

ОЛЬГА  БОРИСОВА

НЕЖНАЯ БАЛАДА

http://www.stihi.ru/2012/04/27/10762

 ПОДСТРОЧНЫЙ ПЕРЕВОД 

Шуршит листва… и вспоминаем с тобою я

Лунная ночь, серенада,

Греют мысли, печальный голос

И эта такая нежная баллада.

 

Ах, вы листья, весенние свежие,

Не знаю, что шепчете,

И снова просыпаются мои мечты,

Иллюзии мои, мечтания.

 

Пойте листья свою балладу,

Слушает, глядим в небо.

Возвращаюсь снова в мою молодость,

С мечтой и трепетом в сердце.

 
*  *  *
 

СВОБОДНЫЙ ПОЭТИЧЕСКИЙ ПЕРЕВОД

Шуршит листва… и ты, и я

Вдруг вспомнили балладу.

Печальный голос, чуть хрипя,

В ночи пел серенаду.

 

Луна смотрела с вышины,

И мы с тобой мечтали.

Ах, эти молодости дни,

Вы  невозвратны стали.

 

Листочки свежие, теперь

Свою балладу пойте.

 В мечту открыта снова дверь-

Года мои, постойте.

 

Трепещет сердце так в груди

И с грустью смотрим в небо.

Иллюзия, не уходи,

Окутай ещё негой.

___________________________

============================

================  ==========  ==========

РЪКА В РЪКА

Нищо, че отново сме сърдити,
случва се така.
Но ще тръгнем двама под върбите,
пак ръка в ръка.

Ще ни вее вятърът в косите
и ще ни шепти,
с колко радост пълни са ни дните,
щом сме аз и ти.

============  ======== =================

НЕ ИСКАМ!

Не искам да пея познатата песен,
тя буди в душата ми спомени лишни,
за толкова щедрата, слънчева есен,
за пълните с трепети, срещи предишни.

Запея  ли, чувствам как болка могъща,
сърцето ми мята насам и натам.
И в дните на нашите срещи ме връща
и пак ме обзема предишния плам.

Чувствата, аз изразявам чрез песен,
а песните, спомнят ми  разни неща.
Но да ме върнат в нашата Есен,
значи, да страдам... Не искам! Не ща!

============  ===========  =================

СТРАДА МИ ДУШАТА

Той тръгна и пророни:  „Сбогом“!
А мен така ме заболя!
Но мълчах и гледах строго.
А вън внезапно заваля.

За него ли сълзи зарони
дъждът?... Ще се разплача,знам.
Но няма, няма да го гоня,
ще чакам да се върне сам.

А щеше ми се да изтичам
и викна: " Страда ми душата"!
Но само с ярост запокитих
вазата с цветя, в стената.

*   *   *

ОЛЬГА  БОРИСОВА

СТРАДАЕТ МОЯ ДУША

http://www.stihi.ru/2012/04/28/171

  ПОДСТРОЧНЫЙ ПЕРЕВОД 

Он пошёл и проронила: «С Богом!»

А мне так больно!

Но молчала и смотрела строго.

А на улице (снаружи) внезапно пошёл дождь.

 

О нём ли слёзы роняет

Дождь?... Сейчас расплачусь, знаю.

Но не буду, не буду его догонять,

Буду ждать, вернется сам.

 

Я бы выбежала

И закричала: «Страдает моя душа!»

Но лишь с яростью кинула

Вазу с цветами в стену.

 
*  *  *
 

СВОБОДНЫЙ ПОЭТИЧЕСКИЙ ПЕРЕВОД 

Он пошёл - и проронила: «С Богом!»

Ну, а сердце наполнялось болью!

Но молчала и смотрела строго.

Шум дождя отвлёк меня невольно.

 

Может дождь о нём роняет слёзы?

Я сейчас не выдержу, заплачу.

Но нахмурила вновь брови грозно,

Сам вернётся, не могу иначе.

 

Мне бы побежать, вдогонку крикнуть:

 «Оглянись, душа моя страдает!».

 Но хватило сил цветы лишь кинуть,

 В ярости слепой изнемогая.

*   *  *

==========  ============  ==============

КЛОНЧЕ  ОТ  ВИШНА

Бях петнадесетгодишна
и вървяхме през полето.
Той със клонче бяла вишна
ме докосна по лицето
и за миг се разпиляха
бели цветове_ рояк.
Аз на ужким се разсърдих,
но разсмяхсе после пак.

И се породи любов,
като приказна балада.
Той замене бе готов
да премине и през ада.

И сега, щом зърна вън
в бяло цъфналата вишна,
все си спомням като в сън,
за оназ любов  предишна.

===========  ============ ==============

КРАЙ  СТРУМА

Прецъфтял е глогът белоснежен.
Твоят глас край мене не звучи.
Мираж ли беше погледът ти нежен!
На сън ли ме омайваше с очи!

Аз още помня излета край Струма,
китарата ти, тихият рефрен...
Ти пееше и с всяка твоя дума,
отправяше послание към мен.

Сега съм тук _ на мястото предишно,
седя сама на камъка горещ.
Тече реката, но не носи нищо,
освен тъга, очакване, копнеж.

============  =========  =============

НА КОНЦЕРТ

Юлияна Великова, Ямбол,  България

Чухте ли, руската група ще пее ! -
шепне се вън в коридора.
И задоволство в очите светлее
и стичат се, стичат се хора.

Тихо, започва руската група ! -
чува се в ляво и дясно.
Народът отвън пред вратата се трупа,
в залата вече е тясно.

Понася се песен - широко,широко,
сърцето ти чак се разтапя.
Ечат гласовете ,ту ниско, високо...
разчувстват те, сълзите капят.

Ах, тези рускини - чаровни и мили
и с тез гласове превъзходни,
сърцата на всички  са покорили
с песните руски, народни.

   *  *  *

====================  ======================  ============================
ОБИДА

Юлияна Великова

Лежа с неподвижни очи и чакам

да свърши ноща,да дойде нов ден,

с един замах да разпръсне мрака,

а може би-и болката в мен!

Мислите,виещи бродници в мрака

се блъскат без път и посока.

Часовникът стенен отмерено трака-

сто чука в ушите ми чукат.

-Слънце,протегни златни ръце,

прогони тази нощ черна,

пожали огорченото ми сърце,

а обидата в него-безмерна,

се отмие.

И думите пълни със злъч,

дето не спират в ушите да вият.

Прогони ги с първият лъч!

==============  ================  =================================

СТАРАТА КЪЩА

Юлияна Великова

 Клон се прекършил пред старата къща 
 и вратнята бутнал - прогнила и глуха.
 Мама и тате тук се не връщат -            
 отдавна с живота си те се простиха.

 Ръждив и самотен виси катинара 
 на кола пречупен и с тел прикрепен.
 Почти се не вижда огнището старо, 
 потънало в лапад и бурен зелен.      

 Наоколо - пусто!...Вятър лудува 
 и сухите клони безмилостно кърши. 
 Спомени свидни в душата нахлуват,
 скрито подсмърчам и сълзите бърша.

   *   *    *
 СТАРЫЙ ДОМ
               
(АВТОРИЗИРОВАННЫЙ ПЕРЕВОД
 С БОЛГАРСКОГО ИВАНА КОВШОВА)               
http://www.stihi.ru/2014/01/29/8466

 На старый дом упала сломанная ветвь.
 Толкнула дверь, изъеденную тленом.   
 Ни мать и ни отец не вскинутся в ответ,
 Согретые обителью вселенной.

 Чужой рукой подвязан сломанный запор,
 Болтается на проволоке ржавой.
 Потомственный очаг с давнишних пор
 Щавель укутал порослью шершавой.

 Пустынь – окрест! Бездумно ветер свысока
 На старый дом несет с деревьев ветки.
 Кипит по прошлому душевная тоска
 Слезой, какая выпадает редко
============== ===================== =================

ПРИГЛАШАЕМ ПОЭТОВ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ
В КОНКУРСЕ. ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА
НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ.



ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!


УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781

====================== ======================= =========================