Христо Славов - За бабаитите, перевод

Аз търся новините общо взето
и щракам копчето на "Хоризонт".
След музиката, както е прието,
разпищови се ядосан слон!

А слюнките му по мен захвърчаха...
Аз в ъгъла се свих полу спасен!
Разбрах от него, че вече сме на края...
И че света от него е творен...

Че вече сме без хляб и лимонада,
че в гащите  едва стоя от глад,
че мразя демокрацията млада,
и че жадувам страшно, за обрат!

Че е добре, да стягаме колана...
Да хвърлиме по някой килограм...
И да ги славя още от зарана...
И просто задника си да им дам!

Днес пак се вихрят старите ченгета,
разплювали са се над нас, без страх!..
България едва от тях изкрета...
На другиго прехвърлят своя грях!

Със всички сили правят канонада!
Надяват се да найдат в нас слуги...
Попържат всички други със наслада!
Народа ни как още ги търпи!?

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

О бабаях

Ищу событий, фактов, впечатлений
Переключаю старый «Горизонт»
Стучит в висках от музыки и пений
И ко всему солист поёт как слон

С экрана слюни желтые пуская
Меня достал я спрятался в углу
Поёт что мы дошли уже до края
А он творец всего по ремеслу.

А я без хлеба и без лимонада
В одних штанах, от холода дрожу
И демократия голодному не надо
И только прошлым страшно дорожу.

Лишь поясок затянем мы потуже
И сбросим пару-тройку килограмм
И благодарный хор элите нужен
За этот мир, за нынешний бедлам.

Опять настало время полицаев
Плюют на нас без страха и стыда
И терпит их Болгария родная
Несёт грехи чужие, как всегда.

Их слышно только песен канонада
Нас превратить им хочется в рабов
Большая в этом радость и услада
Но мой народ к такому не готов.

Ложь, сплетни, слухи, компроматы
И мир в грязи погряз, и потускнел
Такие думы правят демократы
И как наш мир под небом уцелел.