горя когато те гледам
седнал върху облак
в това ретро кресло
под портретите на поети
гориш когато ме гледаш
като червено небе при вятър
като милиарди мъже и жени
на планетата
и слънцето гори
и птиците изрязват с ножица небето
и усмивките и риданията
и ти и аз
горим.
ще те обичам мълчаливо до края
както клошарка по залез
събира златни камъчета в реката
ще ме обичаш до края и мълчаливо
както просяк държи
платината на луната.
който пръв си отиде – ще забрави
който остане – ще гори за двама.
горя когато те гледам
и ми е тясно в костите
и полудявам от прозрения:
не смъртта –
животът няма предели.
Между смъртта и любовта
© Copyright: Илеана Стоянова, 2014
Свидетельство о публикации №114062908568
Свидетельство о публикации №114062908568
Рецензии