Поетите се хранят със живот,
те мислят със сърцето си,
а то е сляпо
(животното се храни в буквената ясла,
живее да обича и да страда,
и е самотно като пещерен човек).
Поетите си спомнят всеки звук на поглед,
дъхът хриптящ при първата ви среща,
мълчанието на увехналите думи
и всичко видимо си спомня за невидимото.
Поетите са толкова различни от хората наоколо,
строят от пясък къща върху облак,
добре е да са защитени от закона.
Поетите пътуват във мига,
пътуват в себе си,
те могат да избягат от страха –
една идея ги спасява,
живота си обличат в думи.
Ръката пише
и поетът диша.
Изчезващ вид
© Copyright: Илеана Стоянова, 2014
Свидетельство о публикации №114062908523
Свидетельство о публикации №114062908523
Рецензии