Борис Садовской В уездном городе В околийския град

„В УЕЗДНОМ ГОРОДЕ”
Борис Александрович Садовской (1881-1952 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В ОКОЛИЙСКИЯ ГРАД

Стобори, тухли стари, мост,
къщурки, улици невзрачни,
зад църквицата има пост,
но спи на кулата пазачът.

Години тук четирсет в миг
без нищо новичко отлитат.
Безцветни гледки в блед светлик.
Смирено ронят се стените.

В полето, гдето чезне шир
и буйна ръж талази мята,
над гробище бди манастир,
засенчен от тополи святи.

Сънят е тук благословен.
Тъй сладко е да спиш в забрава!
И само нявга лъч през клен
край мен игриво зайче прави.


Ударения
В ОКОЛИЙСКИЯ ГРАД

Стобо́ри, ту́хли ста́ри, мо́ст,
къшту́рки, у́лици невзра́чни,
зад цъ́рквицата и́ма по́ст,
но спи́ на ку́лата паза́чът.

Годи́ни ту́к чети́рсет в ми́г
без ни́што но́вичко отли́тат.
Безцве́тни гле́дки в бле́д светли́к.
Смире́но ро́нят се стени́те.

В поле́то, где́то че́зне ши́р
и бу́йна ръ́ж тала́зи мя́та,
над гро́биште бди манасти́р,
засе́нчен от топо́ли свя́ти.

Съня́т е ту́к благослове́н.
Тъй сла́дко е да спи́ш в забра́ва!
И са́мо ня́вга лъ́ч през кле́н
край ме́н игри́во за́йче пра́ви.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Садовской
В УЕЗДНОМ ГОРОДЕ

Заборы, груды кирпича,
Кривые улицы, домишки
И за собором каланча
С уснувшим сторожем на вышке.

Здесь сорок лет что год один.
Не знают люди перемены,
Как рамки выцветших картин,
Смиренно кроющие стены.

А в поле, там где млеет ширь
И рожь колышется волнами,
Хранит кладбище монастырь,
Приосененный тополями.

И здесь такой же мирный сон.
Как сладко спится позабытым!
Лишь луч порой, упав на клён,
Играет зайчиком по плитам.

               1905 г.




---------------
Руският поет, писател, драматург и литературовед Борис Садовской (Борис Александрович Садовской/ Садовский) е роден на 10/22 февруари 1881 г. в гр. Ардатов, Нижегородска губерния. Пише стихове от 9-годишен. Завършва историко-филологическия факултет при Московския университет (1906 г.). От 1919 до 1922 г. изнася лекции в Педагогическия институт, Археологическия институт и Нижегородския държавен университет. Първите му публикации са във в. „Волгарь” (1901 г.), след което публикува поезия и литературна критика в почти всички значими литературни издания като „Весы”, „Современник”, „Русская мысль”, „Вестник Европы”, „Нива”, „Северные записки”, „Золотое руно” и др. Автор е на стихосбирките „Позднее утро” (1909 г.), „Пятьдесят лебедей” (1913 г.), „Самовар” (1914 г.), „Косые лучи” (1914 г.), „Полдень. Собрание стихов 1905-1914” (1914 г.), „Обитель смерти” (1917 г.) и др., на книги с проза, публицистика, литературна критика и пиеси като „Русская Камена” (1910 г.), „Узор чугунный” (1911 г.), „Адмиралтейская игла” (1915 г.), „Лебединые клики” (1915 г.), „Озимь” (1915 г.), „Ледоход” (1916 г.), „Морозные узоры” (1922 г.) и др. Последната му приживе издадена книга е фантастичният роман „Приключения Карла Вебера” (1928 г.). След 1916 г. е инвалид, по време на съветската власт печата малко. Умира на 5 март 1952 г. в Москва. Няколко десетилетия след смъртта му излизат неизвестни дотогава негови творби като романите „Пшеница и плевелы”, „Александр III”, „Кровавая звезда” и „Шестой час”.